Елеонора Рундурин-Пигот, „Махакамско готварско съвършенство, точна наука за правилното варене и приготвяне на ястия от месо, риба и зеленчуци, подправянето на различни сосове, печенето на кексове, варенето на мармалади, приготвянето на студени меса, туршии, вина, водки и различни полезни кулинарни тайни, необходими на всяка добра и пестелива домакиня“
Както почти всички пощенски станции, така и тази се намираше на кръстопът, на пресечката на два пътя. Сграда с дъсчен покрив и подпрян с колове навес, прилепена към нея конюшня, дървена барака — всичко това сред снежнобели брези. Празно. Никакви признаци за посетители или гости.
Измъчената сива кобила се препъваше, движеше се вдървено и накуцваше с наведена почти до земята глава. Гералт я поведе за юздата и предаде поводите на слугата. Конярят изглеждаше около четиридесетгодишен и се беше прегърбил под тежестта на годините. Той поглади кобилата по шията, погледна дланта си. Изгледа Гералт от главата до петите и се изплю в краката му. Гералт кимна и въздъхна. Не се изненада. Знаеше, че е виновен, че я е преуморил с галопирането си, и то по пресечена местност. Искаше да се отдалечи колкото се може по-бързо от Сорел Дегерлунд и главорезите му. Знаеше, че това е слабо извинение, самият той нямаше добро мнение за хората, които докарваха конете си до такова състояние.
Слугата се отдалечи, като водеше кобилата и мърмореше нещо под носа си. Не беше трудно да се досети човек какво си мърмори и какво си мисли. Гералт въздъхна, бутна вратата и влезе в станцията.
Вътре миришеше приятно и вещерът осъзна, че не е ял повече от денонощие.
— Коне нямаме — предупреди го пощаджията, който се появи иззад тезгяха. — А най-близкият вестоносец ще се появи чак след два дни.
— Бих хапнал нещо. — Гералт погледна към гредите и дъските на високия таван. — Ще си платя.
— Нищо няма.
— Хей, хей, господин пощаджия — раздаде се глас от ъгъла на стаята, — може ли така да посрещате пътника?
Зад масата в ъгъла седеше джудже. Със светла коса и светла брада, облечено в бродирана куртка в цвят бордо, украсена с месингови копчета отпред и на ръкавите. Бузите му бяха червендалести, а носът голям. Гералт беше виждал понякога на пазара необичайни по форма картофи с леко розовеещ оттенък на луковицата. Носът на джуджето имаше точно такъв цвят. И форма.
— На мен ми предложиха картофена супа. — Джуджето измери пощаджията със строг поглед изпод гъстите си вежди. — Нали няма да ми кажеш, че жена ти е приготвила само една купа от нея? Обзалагам се, че има достатъчно и за новодошлия. Седни, пътниче, ще пиеш ли бира?
— С удоволствие, благодаря. — Гералт седна, извади една златна монета от тайника в колана си. — Но ми позволи да те почерпя, добри ми човече. Въпреки измамната ми външност аз не съм скитник или бедняк. Вещер съм. Свърших една работа, затова дрехите ми са износени и изглеждат одърпани. За което се извинявам. Две халби бира, пощаджия.
Бирата веднага се появи на масата.
— Жена ми ей сега ще донесе картофената супа — изръмжа пощаджията. — И не се сърдете. При мен винаги трябва да има готова храна. Ако пристигне някой пътуващ големец, кралски вестоносец или пощенската служба… Ако нямам достатъчно и няма какво да предложа…
— Добре, добре… — Гералт вдигна халбата. Той познаваше много джуджета, знаеше какви са обичаите им на масата и любимите им тостове. — За успеха на правото дело!
— И за гибелта на кучите синове! — додаде джуджето, като чукна халбата му със своята. — Хубаво е да пия с човек, който познава обичаите и правилата. Аз съм Адарио Бах. По принцип е Адарион, но всички ме наричат Адарио.
— Гералт от Ривия.
— Вещерът Гералт от Ривия. — Адарио Бах избърса пяната от мустаците си. — Чувал съм името ти. Обикалял си доста, нищо чудно, че познаваш обичаите. А аз, разбираш ли, дойдох от Цидарис с куриерската карета, дилижанса, както го наричат на юг. И чакам да се прехвърля на дилижанса, който пътува от Дориан към Редания, до Третогор. Така, ето я и нашата картофена супа. Да видим как е. Най-хубавата картофена супа, да знаеш, правят нашите жени в Махакам, такава никъде няма да опиташ. С гъста закваска от черен хляб и ръжено тесто, с гъби, със силно запържен лучец…