Картофената супа на станцията се оказа превъзходна, в нея имаше достатъчно гъби и добре запържен лук, и ако отстъпваше по нещо на махакамската версия, то Гералт така и не разбра по какво, защото Адарио Бах ядеше бързо, мълчаливо и без коментари.
Внезапно пощаджията погледна през прозореца и реакцията му накара Гералт също да погледне.
Пред станцията се появиха два коня, и двата в още по-лошо състояние от това на трофейното животно на Гералт. А ездачите бяха трима. По-точно двама ездачи и една ездачка. Вещерът внимателно огледа помещението.
Вратата изскърца. В станцията влезе Фрига. След нея Лигенза и Трент.
— Коне… — Пощаджията млъкна, щом забеляза меча в ръката на Фрига.
— Досетил си се — рече тя. — Точно коне ни трябват. Три. Така че се размърдай и веднага ги изкарай от конюшнята.
— Конете не са…
И този път пощаджията не можа да завърши изречението си. Фрига скочи към него и острието ѝ проблесна пред очите му. Гералт се изправи.
— Хей!
Тримата се обърнаха към него.
— Това си ти — процеди през зъби Фрига. — Ти, проклет скитнико.
На бузата ѝ се виждаше синина, на мястото, където я беше ударил.
— Всичко стана заради теб — изплю се тя. — Шевлов, Върлината, Спери… Всички са убити, целият отряд. А мен ти, негоднико, свали от седлото, открадна ми коня и избяга като страхливец. Сега ще си разчистя сметките с теб.
Тя беше ниска, доста дребничка. Но това не можа да излъже вещера. Той знаеше, че в живота е като в пощата — дори най-гадното съдържание се намира в доста прилична опаковка.
— Това е пощенска станция! — развика се иззад тезгяха пощаджията. — Тя се намира под кралска защита!
— Чухте ли? — попита тихо Гералт. — Пощенска станция. Махайте се оттук.
— Теб, белокос негоднико, все още не те бива в математиката — изсъска Фрига. — Пак ли ще трябва да ти помагам в броенето? Ти си сам, а ние сме трима. Това означава, че сме повече.
— Вие сте трима — вещерът ги огледа, — а аз съм сам. Но въпреки това не сте повече. Това е един вид математически парадокс и изключение от правилата.
— Което означава?
— Което означава, че трябва да се разкарате оттук, и то бързо. Докато все още сте в състояние да го направите.
Той улови проблясък в окото ѝ и веднага разбра, че тя е от онези бойци, които в битка могат да нанесат удар на съвсем различно място от онова, в което гледат. Фрига вероятно се беше научила на този номер съвсем наскоро, защото Гералт без особени усилия успя да избегне убийствения удар с меч. Надхитри я с кратко извъртане и я подсече с ритник по лявото коляно, който я запрати към тезгяха. Тя се блъсна с трясък в дъските.
Лигенза и Трент сигурно бяха виждали Фрига в действие, защото провалът ѝ ги накара да застинат със зяпнали усти. Достатъчно дълго, за да успее вещерът да грабне метлата, която беше забелязал по-рано в ъгъла. Трент получи първо удар в лицето с брезовите пръчки, после по главата с дръжката. Гералт тикна метлата под крака му и го изрита в свивката на коляното.
Лигенза се освести, измъкна меча си и скочи, като замахна силно с него. Гералт избегна удара с полуизвъртане, после направи пълно завъртане, изпъна лакътя си и позволи на инерцията да го засили право в гърлото на Лигенза, който изхъхри и падна на колене. Докато падаше, Гералт изтръгна меча от ръката му и го хвърли отвесно нагоре. Мечът се заби в гредите и остана да стърчи там.
Фрига нападна отдолу, Гералт едва успя да избегне удара с финт. Удари я в ръката, с която държеше меча, хвана я за лакътя, извъртя го, халоса я през краката с дръжката на метлата и я метна към тезгяха. Последва силен трясък.
Към него се хвърли Трент, Гералт го удари с метлата в лицето веднъж, втори, трети път, много бързо. Последва удар с дръжката по едното слепоочие, после по другото и накрая, със замах, по врата. После пъхна дръжката между краката му, извърна се, сграбчи ръката му и я изви, изтръгна от нея меча и го хвърли нагоре. Оръжието се заби в гредите и остана да стърчи там. Трент отстъпи назад, спъна се в една пейка и падна. Гералт реши, че повече няма смисъл да го бие.
Лигенза се беше изправил, но стоеше неподвижно, с отпуснати ръце, и гледаше нагоре, към забитите в гредите мечове, които се намираха далеч от обхвата му. Фрига атакува. Завъртя острието на меча като мелница, финтира, нанесе удар със замах. Стилът ѝ вършеше работа за кръчмарски сбивания, в тълпата, при лошо осветление. На вещера не му пречеше нито осветлението, нито липсата на такова, а стилът ѝ му беше до болка познат. Острието на Фрига прониза въздуха, а финтът ѝ я завъртя така, че вещерът се озова зад гърба ѝ. Тя изкрещя, когато той мушна дръжката на метлата под ръката ѝ и усука лакътната ѝ става. Грабна меча от пръстите ѝ и я отблъсна от себе си.