— Мислех да го задържа. — Гералт погледна острието. — Като компенсация за усилията. Но размислих. Няма да нося бандитско оръжие.
Той подхвърли оръжието нагоре. Острието се заби в гредите, затрепери. Зъбите на бледата като пергамент Фрига проблеснаха иззад изкривените ѝ устни. Тя се приведе и с едно бързо движение измъкна кама от ботуша си.
— А това вече — каза Гералт, като я гледаше право в очите — е много глупава идея.
Откъм пътя се дочу тропот на копита, пръхтене на коне, дрънкане на оръжия. Пред станцията изведнъж се появиха много ездачи.
— На ваше място — обърна се вещерът към тримата — щях да седна на пейката в ъгъла. И да се престоря, че ме няма тук.
Вратата се отвори с трясък, зазвънтяха шпори и в помещението влязоха войници с шапки от лисича кожа и къси черни куртки със сребърни ширити. Водеше ги мустакат мъж с червен колан.
— Кралска служба! — обяви той, отпуснал юмрука си върху затъкнатия в колана му боздуган. — Вахмистър Ковач, втори ескадрон на първа бандерия от въоръжените сили на милостиво управляващия крал Фолтест, владетел на Темерия, Понтария и Махакам. В преследване на реданска банда.
Седналите на пейката в ъгъла Фрига, Трент и Лигенза изключително съсредоточено гледаха върховете на обувките си.
— Границата беше прекосена от коварна група редански грабители, наемническа сган и обирджии — продължи вахмистър Ковач. — Разбойниците повалят граничните стълбове, палят, грабят, измъчват и убиват поданиците на краля. След сблъсъците с кралската армия избягаха срамно, крият се по горите, търсят възможност да прекосят границата. Може да са се появили наблизо. Предупреждавам, че всяка оказана им помощ, предоставяне на информация или какъвто и да е вид подкрепа ще бъде разглеждана като измяна и наказана с обесване. Виждали ли сте тук някакви непознати? Новодошли? Имам предвид подозрителни? И трябва да ви кажа, че за издаването на бандитите или оказването на помощ при залавянето им се полага награда. Сто орена. Господин пощаджия?
Пощаджията сви рамене, прегърби се, промърмори нещо и започна да чисти тезгяха, като се приведе ниско над него.
Вахмистърът се огледа и с подрънкване на шпорите се приближи до Гералт.
— Ти си… А! Теб като че ли съм те виждал вече. В Марибор. По белите коси те познах. Ти си вещер, нали? Ловец и убиец на най-различни чудовища. Нали?
— Точно така.
— Значи, нямам нищо против теб и професията ти е благородна — каза вахмистърът, след което погледна към Адарио Бах. — Господин джуджето също е извън подозрение, сред грабителите не са забелязани никакви джуджета. Но за да спазя протокола, трябва да попитам: Какво търсите в станцията?
— Дойдох с дилижанса от Цидарис и чакам да се прехвърля на друг. Времето минава бавно, седим си тук с господин вещера, разговаряме и превръщаме бирата в урина.
— Прехвърляне, значи — повтори вахмистърът. — Ясно. А вие двамата? Какви сте? Да, вие, вас питам!
Трент отвори уста. Примигна. И промърмори нещо.
— Какво? Какво? Стани! Кой си ти?
— Оставете го, господин офицер — рече спокойно Адарио Бах. — Това е моят слуга, аз го наех. Глупав е, пълен идиот. По рождение. За щастие, по-малките му братя и сестри са нормални. Майка им най-после успя да разбере, че когато е бременна, не бива да пие вода от локвите пред инфекциозната болница.
Трент отвори още по-широко устата си, наведе глава, застена и замуча. Лигенза също замърмори и направи движение, сякаш искаше да се изправи. Джуджето отпусна ръка на рамото му.
— Седни, момче. И мълчи, мълчи. Познавам теорията за еволюцията, знам от какво същество е произлязъл човекът, не е необходимо непрекъснато да ми го напомняш. И вие му простете, господин командир. Той също е мой слуга.
— Добре… — Вахмистърът отново се огледа подозрително. — Слуги, значи. Щом казвате… А тя коя е? Младото момиче, облечено в мъжки дрехи? Хей! Стани, искам да те огледам. Коя си ти? Отговаряй като те питат!
— Хе-хе, господин командир — засмя се джуджето. — Тя ли? Тя е блудница, момиче с леко поведение. Наех я в Цидарис, за да я чукам. Като имаш задник под ръка, пътят не е толкова тягостен, това всеки философ може да ви потвърди.