— Признай си, Адарио, тая история си я измисли. Или доста я поукраси.
— Защо смяташ така?
— Защото често общувам с един поет. И той, когато му се наложи да избира между истинската версия за събитията и онази, която е по-привлекателна, той винаги избира втората, която допълнително украсява. Всякакви обвинения във връзка с това той опровергава с помощта на софизъм: ако нещо не съответства изцяло на истината, то не означава задължително, че е лъжа.
— Досещам се кой е този поет. Лютичето, естествено. А историята има право на съществуване.
— Историята — усмихна се вещерът — е връзка, обикновено невярна, между събития, в повечето случаи несъществени, които са ни представени от историци, предимно идиоти.
— Веднага разпознавам и автора на този цитат — ухили се Адарио Бах. — Висогота от Корво, философ и етик. Както и историк. Да се върнем към пророка Лобода… Както вече казах, историята си е история. Но съм чувал, че в Новиград свещениците понякога вадят мощите на пророка от саркофага и ги дават на вярващите да ги целуват. Аз, ако някога се окажа там, бих се въздържал от целувките.
— Ще се въздържа — обеща Гералт. — И тъй като стана дума за Новиград…
— Не се притеснявай — прекъсна го джуджето, — ще успееш. Ще станем на разсъмване и бързо ще се доберем до Вятърно. Ще си намерим някаква лодка и ще пристигнеш навреме в Новиград.
„Надявам се — помисли си вещерът. — Надявам се.“
Глава четиринайсета
Хората и животните принадлежат към различни видове, а лисиците се намират между тях. Мъртвите и живите странстват по различни пътища, пътищата на лисиците лежат между тях. Божествата и чудовищата бродят по различни пътища, а лисиците ходят между божествата и чудовищата. Пътищата на светлината и мрака не се събират и не се пресичат никога; духовете на лисиците бродят някъде по средата. Безсмъртните и демоните вървят по собствените си следи — духовете на лисиците са някъде между тях.
Джи Юн, учен от времето на династията Цин
През нощта премина буря.
След като се наспаха в сеното на тавана на обора, те излязоха по изгрев-слънце в прохладното, макар и слънчево утро. Поеха по утъпканата пътека, покрай габъри, блатисто торфище и влажни ливади. След един час бързо ходене се добраха до някакви постройки.
— Вятърно — посочи Адарио Бах. — Ето го пристана, за който ти говорех.
Приближиха се до реката, подухна ги ободряващ вятър. Излязоха на дървения пристан. Реката тук имаше широк разлив, голям като езеро, почти не се виждаше течението, бягащо някъде надалеч. От брега превиваха клони над водата върби, лози и елхи. Навсякъде плаваха, издавайки различни звуци, множество птици, най-различни видове патици и гмурци. Като се вписваше в пейзажа и без да плаши цялото това пернато сборище, по водата грациозно се плъзгаше корабче. Едномачтово, с едно голямо платно отзад и няколко триъгълни отпред.
— Вярно го е казал някой някога — рече Адарио Бах, докато наблюдаваше гледката. — Че има три най-красиви зрелища на света. Кораб с пълни плътна, бягащ в галоп кон и такова…. гола жена в леглото.
— Танцуваща жена — усмихна се вещерът. — Танцуваща, Адарио.
— И така да е — съгласи се джуджето. — Танцуваща и гола. А този кораб, трябва да признаеш, добре изглежда във водата.
— Това не е кораб, а платноходче.
— Това е шлюп — уточни приближилият се възпълничък тип с лосев дублет. — Шлюп, господа. Което лесно може да се познае по такелажа. Голям грот, стаксел и два кливера на форщагите. Класика.
Параходчето — шлюпът — се приближи плътно към пристана, така че те можеха да разгледат фигурата на носа. Скулптурата, вместо стандартната едрогърда жена, сирена, дракон или морска змия, изобразяваше плешив старец със закривен нос.
— Проклятие — промърмори под нос Адарио Бах, — този пророк преследва ли ни, или какво?
— Шейсет и четири фута дължина — продължаваше да обяснява ниският тип с глас, изпълнен с гордост. — Обща площ на платната три хиляди и триста фута. Това, господа, е „Пророк Лобода“, съвременен шлюп от ковирски тип, построен в новиградска корабостроителница и пуснат по вода преди по-малко от година.
— Както се вижда — изкашля се Адарио Бах, — този шлюп ви е добре познат. Знаете много за него.
— Знам за него всичко, защото съм негов собственик. Виждате ли флага на флагщога? На него е изобразена ръкавица. Това е емблемата на моята фирма. Разрешете да се представя: аз съм Кевенард ван Флит, предприемач в сферата на висококачествените кожи.