— Радваме се да се запознаем. — Джуджето стисна протегнатата му ръка, като внимателно се вгледа в предприемача. — Възхищавам се на кораба, той е толкова красив и бърз. Просто ми е чудно да го видя тук, при Вятърно, в разлива, далеч от основния понтарски фарватер. Чудно е също, че корабът е на вода, а вие, собственикът, сте на сушата. Да нямате някакви проблеми?
— О, не, не, никакви проблеми — заяви предприемачът в сферата на висококачествените кожи, според Гералт твърде бързо и неестествено. — Попълваме тук запасите си, нищо повече. А в пустошта, така се получи, ни доведоха сложни обстоятелства. Защото когато бързаш да спасиш някого, не обръщаш внимание на пътя. А нашата експедиция е спасителна…
— Господин Ван Флит — прекъсна го приближаващ се човек, под чиито крачки пристанът се разтресе. — Не влизайте в подробности. Не мисля, че господата се интересуват от тях. Или че би трябвало да се интересуват.
Хората, които пристигнаха заедно с него на пристана в посока откъм селото, бяха петима. Този, който беше заговорил, беше със сламена шапка и се отличаваше с масивна, почерняла от многодневна четина челюст и издадена напред брадичка. На брадичката имаше вдлъбнатина, която я караше да изглежда като миниатюрен задник. Съпровождаше го висок тип, същински гигант, и ако се съди по облеклото и изражението му, никак не глупав. Третият, нисък, набит и загорял, по всички признаци, включително вълнената шапка и обецата на ухото, беше мореплавател. Останалите двама, несъмнено моряци, носеха сандъци с провизии.
— Не мисля — продължи човекът с брадичката, — че тези хора, които и да са те, трябва да знаят нещо за нас, за това какво правим тук и за други наши лични дела. Тези господа, естествено, разбират, че нашите лични дела не засягат никого, още повече случайно срещнати и напълно непознати ни лица.
— Може би не напълно непознати — вметна гигантът. — Господин джуджето наистина не го познавам, но белите коси на уважаемия господин издават какъв е той. Гералт от Ривия, предполагам? Вещерът? Нали не греша?
„Започвам да ставам популярен — помисли си Гералт, като скръсти ръце на гърдите. — Твърде популярен. Може би да си боядисам косите? Или да се подстрижа до голо като Харлан Цара?“
— Вещер! — искрено се изуми Кевенард ван Флит. — Истински вещер! Какъв късмет! Уважаеми господа! Това наистина е дар от небесата!
— Прочутият Гералт от Ривия! — повтори гигантът. — Провървя ни, че се срещнахме с него сега, в нашата ситуация. Той ще ни помогне да се измъкнем…
— Твърде много дрънкаш, Кобин — прекъсна го онзи с брадичката. — Твърде прибързано и твърде много.
— Вие какво, господин Фиш — възмути се търговецът на кожа. — Нима не виждате каква възможност ни се предоставя? Помощ от някого като вещера…
— Господин Ван Флит! Оставете това на мен. Аз имам по-голям опит в общуването с такива като този тук.
Настъпи тишина, в която типът с брадичката измерваше вещера с поглед.
— Гералт от Ривия — каза той най-накрая. — Унищожител на чудовища и свръхестествени същества. Унищожител, бих казал, легендарен. Бих казал така, ако вярвах в легенди. И къде са вашите знаменити вещерски мечове? Нещо не ги виждам.
— Нищо чудно, че не ги виждаш — каза Гералт. — Защото те са невидими. Какво, не си ли слушал легендите за вещерските мечове? Непосветените не могат да ги виждат. Те се появяват, когато изрека заклинание. Когато възникне необходимост. Ако възникне. Защото мога да се оправям доста добре и без мечове.
— Вярвам ти. Аз се казвам Йавил Фиш. Държа в Новиград фирма за оказване на различни услуги. Това е моят партньор, Петру Кобин. А това е Пудлорак, капитан на „Пророк Лобода“. И известният ви вече уважаем Кевенард ван Флит, собственик на този кораб. Виждам, вещерю — продължи Йавил Фиш, като се оглеждаше, — че стоиш тук, на пристана в единственото селище в околност поне двайсет мили. За да се добереш оттук до някое цивилизовано място, трябва да бродиш дълго из гората. Струва ми се, че би бил доволен да отплаваш от тази пустош, като се качиш на нещо, което плава по водата. А „Пророкът“ тъкмо тръгва към Новиград. И може да вземе на борда си пътници. Теб и твоя спътник джуджето. Така ли е?
— Продължавайте, господин Фиш. Слушам ви внимателно.
— Нашият платноход, както виждаш, не е някаква речна лодка, за курс с него трябва да се плати, и то не евтино. Не ме прекъсвай. Не би ли искал да ни вземеш под защитата на своите невидими мечове? Можем да броим ценните ти вещерски услуги — имам предвид ескортирането и охраната по време на курса оттук до самия новиградски рейд — като заплащане за пътуването. Интересно на колко оценяваш своите вещерски услуги?