Гералт го погледна.
— С разследване или без?
— Какво?
— Във вашето предложение са скрити хитрости и уловки — отговори спокойно Гералт. — Ако ми се наложи да ги разкривам, ще ги оценя по-високо. Ако знам истината, ще бъде по-евтино.
— Твоето недоверие буди известни подозрения — отговори студено Фиш. — Защото измамникът винаги очаква измама. Както се казва: на крадеца му пари под краката. Искаме да те наемем като ескорт. Това е доста лесна и лишена от сложности задача. Какви уловки може да се крият в нея?
— Ескортирането — това е приказка за деца. — Гералт не наведе поглед. — Измислена в движение и съшита с бели конци.
— Така ли смяташ?
— Така смятам. Защото господин ръкавичкарят намекна за някаква спасителна експедиция, а ти, господин Фиш, рязко му затвори устата. Преди малко твоят партньор говореше за ситуация, от която трябва да се измъкнете. Така че, ако ще работим заедно, моля без извъртания: каква е тази експедиция и кого бързате да спасите? Защо е тази тайнственост? И от какво трябва да се измъкнете?
— Ще обясним това — изпревари Фиш Ван Флит. — Всичко ще ви обясним, господин вещерю….
— Но на борда — рязко го прекъсна мълчалият до момента капитан Пудлорак. — Стига сме се мотали на кея. Вятърът е попътен. Да отплаваме оттук, уважаеми господа.
След като хвана вятъра в платната, „Пророк Лобода“ стремително се понесе по широкия разлив, като взе курс към главния фарватер и лавираше между островите. Въжетата пращяха, гикът поскърцваше, флагът с ръкавицата на флагщока бодро плющеше.
Кевенард ван Флит удържа на обещанието си. Веднага щом шлюпът се отдели от пристана на Ветрена, той повика заинтересованите страни на носа на кораба и започна с обясненията.
— Предприетата от нас експедиция — заговори той, като поглеждаше към мрачния Фиш — има за цел освобождаването на похитено дете. Ксимена де Сепулведа, единствената дъщеря на Бриана де Сепулведа. Сигурен съм, че името ви е много добре известно. Щавене на кожа, работилници за мокра обработка и изработка, а също така и кожухарство. Огромна годишна продукция, огромни пари. Ако видите дама с красива и скъпа шуба, може с увереност да се каже, че кожата е от тази фирма.
— И дъщеря ѝ е била отвлечена? За откуп?
— Ами не. Няма да повярвате, но… Момичето е похитено от чудовище. Лисица. Имам предвид върколачка. Виксена.
— Прав сте — изрече вещерът студено. — Няма да повярвам. Лисиците, или виксените, похищават само децата на елфи.
— Връзва се, връзва се, точно — промърмори Фиш. — Защото, колкото и да е невероятно, най-голямото кожарско предприятие в Новиград се управлява от не-човек. Бреаин Диарбай ап Муиг е чистокръвна елфка. Вдовица на Якуб де Сепулведа, от когото е наследила цялото му имущество. На роднините не им се удаде нито да оспорят завещанието, нито да постигнат обявяването на смешния брак за недействителен, макар че той противоречи на обичаите и божиите закони…
— Да не се отклоняваме от темата — прекъсна го Гералт. — Да не се отклоняваме, моля. И така, вие твърдите, че тази кожарка, чистокръвна елфка, ви е възложила да откриете похитената ѝ дъщеря?
— За балъци ли ни взимаш? — намръщи се Фиш. — Искаш да ни хванеш в лъжа? Много добре знаеш, че елфите, ако лисица им открадне детето, никога не се опитват да го върнат. Отричат се от него и забравят за него. Смятат, че е било предназначено за лисицата.
— Бриана де Сепулведа — намеси се Кевенард ван Флит — също отначало се преструваше. Тъгуваше, но по елфически, тайно. Наглед като камък, очите ѝ сухи… Va’esse deireádh aep eigean, va’esse eigh faidh’ar, повтаряше, което на техния език означава…
— Нещо приключва, нещо започва.
— Точно. Но това не е нищо повече от глупави елфически дрънканици, нищо не приключва, какво и защо трябва да приключва? Бриана отдавна живее сред хората, по нашите закони и обичаи тя е не-човек само по кръв, в сърцето си вече е почти човек. Елфическите суеверия и вярвания са силни, разбира се, Бриана може за пред другите елфи да демонстрира спокойствие, но тайно тъгува по дъщеря си, това е очевидно. Би дала всичко, за да върне единственото си дете, независимо дали от лисица, или не… Прав сте, господин вещер, тя за нищо не е молила, не е искала помощ. Въпреки това ние решихме да ѝ помогнем, не можехме да гледаме отчаянието ѝ. Цялата търговска гилдия солидарно се бръкна и финансира експедицията. Аз предложих „Пророка“ и моето собствено участие, така постъпи и търговецът Парлаги, с когото скоро ще се запознаете. Но тъй като ние сме делови хора, а не търсачи на приключения, се обърнахме за помощ към уважаемия Йавил Фиш, познат ни като умен и умел човек, който не се бои от риска, попадал е в сложни ситуации и е известен със своите знания и опит…