— Известният със своя опит уважаем Фиш — Гералт погледна към споменатия — не си е направил труда да ви уведоми, че спасителната експедиция няма смисъл и предварително е обречена на провал. Виждам две обяснения за това. Първо: уважаемият Фиш си няма никаква представа в какво ви е забъркал. Второ, което е по-вероятно: уважаемият Фиш е получил аванс, достатъчно добър, за да ви разкара малко из пущинака и да се върнете с празни ръце.
— Твърде лесно отправяте обвинения! — Кевенард ван Флит спря с жест Фиш, който се готвеше да възрази рязко. — И бързате да предскажете провала. А ние, търговците, винаги мислим позитивно…
— Похвален начин на мислене. Но в дадения случай няма да помогне.
— Защо?
— Дете, похитено от агуара, не може да се върне — спокойно обясни Гералт. — Абсолютно невъзможно е. И работата не е в това, че няма да намерите детето, тъй като лисиците имат изключително потаен начин на живот. И дори не е в това, че агуарата няма да ви позволи да си върнете детето — а тя не е противник, който може да се подценява в схватка, както в лисичи, така и в човешки облик. Работата е там, че похитеното дете престава да бъде дете. В похитените от лисица момичета стават промени. Те самите се превръщат в лисици. Агуарите не се размножават. За продължаване на рода те похищават децата на елфи и ги превръщат в лисици.
— Техният лисичи род — успя най-накрая да си каже приказката Фиш — трябва да изчезне. Трябва да изчезнат всички тези върколаци. Наистина лисиците рядко досаждат на хората. Крадат само елфически рожби и вредят само на елфите, което само по себе си е хубаво, защото колкото повече вреда на не-хората, толкова повече полза за истинските хора. Но тази лисица е чудовище, а чудовищата трябва да се изкоренят, да стане така, че всички те да изчезнат, целият им род да загине. Ти нали точно от това живееш, вещерю, за това си предназначен. Затова, надявам се, няма да ни упрекнеш, че се стремим към унищожаване на чудовищата. Впрочем, струва ми се, че това са излишни приказки. Искаше разяснения — получи ги. Вече знаеш за какво те наемат и против кого… От кого трябва да ни защитаваш.
— Вашите разяснения — спокойно каза Гералт — са мътни, без да се обиждате, като пикня от болен пикочен мехур. А благородната цел на вашата експедиция е също толкова съмнителна, колкото невинността на девойка на сутринта след селски празник. Но това си е ваша работа. Моята работа е да ви обясня, че единственият начин да се защитиш от агуара, е да стоиш по-далеч от нея. Господин Ван Флит?
— Да?
— Връщайте се вкъщи. Експедицията е безсмислена, време е да си дадете сметка за това и да я прекратите. Това е всичко, което мога да ви посъветвам като вещер. Съветът е безплатен.
— Но вие няма да слезете, нали? — промърмори Ван Флит, леко пребледнял. — Господин вещер? Ще останете с нас? И ако нещо… Ако нещо се случи, ще ни защитавате? Съгласете се… В името на боговете, съгласете се…
— Ще се съгласи, ще се съгласи — изсумтя Фиш. — Ще плава с нас. Защото кой друг ще го измъкне от тази пустош? Не се паникьосвайте, господин Ван Флит. Няма от какво да се боите.
— Да бе, да! — развика се кожарят. — Наиграхте се! Забъркахте ни в интрига, а сега се правите на герой? Аз искам да се добера здрав и цял до Новиград! Нуждаем се от защита тук и сега, докато сме в беда… Докато ни заплашва…
— Нищо не ни заплашва. Не се плашете като жена. Отидете си в каютата като вашето другарче Парлаги. Напийте се там двамата с ром — куражът ви веднага ще се върне.
Кевенард ван Флит почервеня, след това пребледня. После намери с поглед Гералт.
— Стига извъртания — каза той решително, но спокойно. — Време е да разкрием истината. Господин вещер, тази млада лисичка е вече тук, при нас. Тя е в ахтерпика. Господин Парлаги я охранява.
Гералт поклати глава.
— Не го вярвам. Отнели сте от агуарата дъщерята на кожарката? Малката Ксимена?
Фиш се изплю зад борда. Ван Флит се почеса по тила.
— Не се получи точно така — промърмори той най-накрая. — По погрешка при нас попадна друга… Също лисичка, но друга… Похитена от съвсем друга виксена. Господин Фиш я купи… От войници, които откраднали момичето от лисицата с хитрост. Отначало мислехме, че това е Ксимена, но променена… Обаче Ксимена беше на седем години и беше светлокоса, а тази е на дванайсет и тъмнокоса…
— Макар и да не е тази, която трябва — изпревари Фиш вещера, — ние я взехме. Защо елфическа рожба да расте при още по-лошо чудовище? А в Новиград може да се продаде в зоопарка, в края на краищата това е нещо уникално, дивачка, полулисица, криела се е в гората сред лисиците… Зоопаркът ще даде куп пари за нея…