Вещерът му обърна гръб.
— Господин капитан, карайте към брега!
— Спокойно, спокойно — изръмжа Фиш. — Дръж курса, Пудлорак. Не ти командваш тук, вещерю.
— Господин ван Флит — каза Гералт, игнорирайки го, — обръщам се към здравия ви разум. Момичето трябва незабавно да бъде освободено и оставено на брега. В противен случай ви очаква гибел. Агуарата няма да се откаже от детето. И със сигурност ще тръгне по следите ви. Единственият начин да се предотврати това, е да ѝ се върне момичето.
— Не го слушайте — каза Фиш. — Не му позволявайте да ви обърка. Ние плаваме по река, в широк разлив. Какво може да ни направи някаква си лисица?
— И имаме вещер за защита — добави иронично Петру Кобин. — Въоръжен с невидими мечове! Прочутият Гералт от Ривия няма да се уплаши от една лисица!
— Не знам, не знам — промърмори предприемачът, като прехвърляше поглед от Фиш към Гералт и към Пудлорак. — Господин Гералт! В Новиград няма да се скъпя за наградата ви, ще заплатя за труда ви с лихвата… Стига само да ни защитите…
— Ще ви защитя, разбира се. По единствения възможен начин. Капитане, към брега.
— Да не си посмял! — Фиш пребледня. — Нито крачка към ахтерпика, иначе ще съжаляваш! Кобин!
Петру Кобин искаше да хване Гералт за яката, но не успя, защото се намеси спокойният и мълчалив до момента Адарио Бах. Джуджето изрита здравата Кобин в свивката на крака. Кобин падна на колене. Адарио Бах подскочи към него и със замах заби юмрук бъбрека му, а после и отстрани по главата. Гигантът падна на палубата.
— Е, и какво като е голям? — Джуджето изгледа останалите. — Само грохотът е по-силен, когато пада.
Фиш държеше ръката си на дръжката на ножа, но я махна, когато Адарио Бах го погледна. Ван Флит стоеше с отворена уста. Както и капитан Пудлорак и останалият екипаж. Петру Кобин изстена и отлепи глава от дъските на палубата.
— Продължавай да си лежиш — посъветва го джуджето. — Не ме впечатляват нито туловището ти, нито татуировката на Стурефорс върху него. Случвало ми се е да срещам и по-грамадни здравеняци от теб, както и такива, които са лежали в много по-тежки затвори. Така че не се опитвай да станеш. Действай, Гералт.
После той се обърна към останалите:
— Ако у вас възникнат някакви съмнения, то аз и вещерът ви спасяваме живота. Господин капитан, към брега. И спуснете лодка във водата.
Вещерът се спусна по стъпалата на трапа, дръпна една, после друга врата. И застина. Адарио Бах зад гърба му изруга. Фиш също изруга. Ван Флит застена.
Проснатата на леглото слаба девойка имаше стъклени очи. Тя беше полугола, от кръста надолу — напълно гола, с непристойно разкрачени крака. Шията ѝ беше извита по неестествен начин. И още по-непристоен.
— Господин Парлаги… — успя да изтръгне от себе си Ван Флит. — Вие какво… Какво направихте?
Седящият над момичето плешив тип ги погледна. Размърда глава, сякаш не ги виждаше, сякаш се опитваше да намери мястото, откъдето до него достигаше гласът на предприемача.
— Господин Парлаги!
— Крещеше… — промърмори типът, като разтърси двойната си брадичка и издиша алкохолни пари. — Започна да крещи…
— Господин Парлаги…
— Исках да я успокоя… Просто исках да я успокоя.
— Убили сте я — констатира Фиш. — Просто сте я убили!
Ван Флит обхвана главата си с ръце.
— И сега какво?
— Сега — отговори делово джуджето — сме здраво прецакани.
— Казвам ви, няма никакви поводи за безпокойство! — Фиш удари с юмрук по релинга. — Ние сме в река, в разлив. Бреговете са далеч. Дори и лисицата да тръгне по следите ни, което е съмнително, по вода нищо не ни заплашва.
— Господин вещер? — изплашено вдигна поглед ван Флит. — Какво ще кажете?
— Агуарата ще тръгне по следите ни — повтори търпеливо Гералт. — В това няма никакво съмнение. Ако нещо е съмнително, то е осведомеността на господин Фиш, когото във връзка с това бих помолил да пази мълчание. Нещата стоят по следния начин, господин ван Флит: ако бяхме освободили младата лисица и я бяхме оставили на брега, щеше да има шанс агуарата да ни остави. Обаче стана това, което стана. И сега единственото ни спасение е бягството. Истинско чудо е, че не се е добрала до нас по-рано, правилно казват, че на глупаците им върви. Но не си струва да продължаваме да изкушаваме съдбата. Вдигнете платната, капитане. Всичките, които имате.
— Може да сложа дори и марсела — каза замислено капитанът. — Вятърът е благоприятен…