Пудлорак дълго гледа вещера. Без да каже нито дума. Накрая свали шапката си. Главата му се оказа плешива, гола като яйце.
— Прехвърлих се на речните кораби — изхриптя най-накрая той, — защото жена ми така искаше. В реката, казваше тя, е по-безопасно. По-безопасно, отколкото в морето. Няма да се притеснявам толкова, казваше тя, всеки път, когато поемаш на път.
После си сложи отново шапката, поклати глава и стисна здраво щурвала.
— Това ли беше всичко? — простена изпод кокпита Кевенард ван Флит. — Нима вече сме в безопасност?
Никой не отговори на въпроса му.
Водата беше покрита с водна леща и водорасли. По брега започнаха да преобладават блатните кипариси, от мочурищата и крайбрежните плитчини стърчаха колената им, височината на някои достигаше почти цял сажен. На затревените островчета се препичаха костенурки. Квакаха жаби.
Този път първо я чуха, преди да я видят. Силен, рязък лай, сякаш скандираше някаква заплаха или предупреждение. Тя се появи в лисичия си облик на брега, на ствола на едно повалено изсъхнало дърво. Залая, вирнала муцуна към въздуха. Гералт улови в гласа ѝ странни нотки, разбра, че освен заплаха в него има и заповед. Но тя не заповядваше на тях.
Водата под дърветата изведнъж се разпени и от нея изскочи чудовище, огромно, цялото покрито със зелено-кафяв рисунък от изпъкнали люспи. Забълбука, започна да пляска във водата и по заповед на лисицата се насочи право към „Пророка“.
— Това също ли е… — Адарио Бах преглътна слюнката си. — Също ли е илюзия?
— Не съвсем — отвърна Гералт. — Това е водяной! — извика той на Пудлорак и моряците. — Тя е омагьосала водяной и го е пратила срещу нас! Канджите! Грабвайте канджите!
Тварта се появи в непосредствена близост до кораба и те видяха плоска глава, покрита с водорасли, изпъкнали рибешки очи, конични зъби в зейналата паст. Чудовището яростно се блъсна в борда веднъж, втори път и целият „Пророк“ се разтресе. Когато дотичаха с канджите, то избяга, гмурна се и само след миг изплува с плясък зад кърмата, до перката на руля. Захапа го със зъби и дръпна така, че дървото изпращя.
— Ще счупи руля! — крещеше Пудлорак, докато се опитваше да удари чудовището с канджата. — Ще счупи руля! Дърпайте фала, вдигнете перката! Прогонете гадината от руля!
Водяноят гризеше и дърпаше руля, без да обръща внимание на виковете и ударите с канджите. Рулят изпращя и в зъбите на чудовището остана парче дърво. Дали защото реши, че това е достатъчно, или защото заклинанието на лисицата изгуби силата си, но той се гмурна и изчезна.
От брега се дочу лаят на агуарата.
— Какво още? — развика се Пудлорак, като размахваше ръце. — Какво още ще ни направи? Господин вещер!
— Богове… — ридаеше Кевенард ван Флит. — Простете ми, че не вярвах във вас… Простете ни, че убихме момичето! Спасете ни, богове!
Внезапно почувстваха лекия повей на вятъра по лицата си. Печално увисналият до този момент гафел на „Пророка“ се размърда и заскърца.
— Отпред се разширява! — извика от носа Фиш. — Там, ето там! Широка равна вода! Това със сигурност е реката! Насочи кораба натам, капитане! Натам!
Ръкавът започна да се разширява, зад зелената стена от тръстики се появи нещо като широко водно пространство.
— Успяхме! — възкликна Кобин. — Ха! Победихме! Измъкнахме се от блатата!
— Първи белег! — извика морякът с лота. — Пъъърви белег!
— Завърти руля! — извика Пудлорак, блъсна настрани рулевия и сам изпълни собствената си команда. — Плитчина!
„Пророк Лобода“ обърна носа си към кипарисовите колена.
— Къде отиваш? — изкрещя Фиш. — Какво правиш? Към разширението плавай! Натам, натам!
— Не бива! Там има плитчина! Ще заседнем! Ще доплаваме до разширението по ръкава, тук е по-дълбоко!
Отново чуха лая на агуарата, но не я видяха.
Адарио Бах подръпна Гералт за ръкава.
На трапа, който идваше откъм трюма, се появи Петру Кобин, който влачеше за яката едва държащия се на краката си Парлаги. Вървящият след тях моряк носеше момичето, увито в наметало. Останалите четирима моряци застанаха като стена пред вещера. Държаха в ръцете си брадви, копия, железни куки.
— Така значи, уважаеми! — изхриптя високият. — Ние искаме да живеем. Време е най-накрая да направим нещо.
— Оставете детето — процеди през зъби Гералт. — Пусни търговеца, Кобин.
— Не, господине — поклати глава морякът. — Трупът и търговецът отиват зад борда, това ще задържи чудовището. Тогава ще успеем да избягаме.
— Ти само не се меси — изхриптя вторият. — Нямаме нищо против теб, но не се опитвай да заставаш на пътя ни. Защото тогава лошо ти се пише.