Кевенард ван Флит се сви до борда, заплака и извърна глава. Пудлорак също покорно извърна поглед, сви устни, беше очевидно, че няма да реагира на бунта на екипажа си.
— Това е правилният начин. — Петру Кобин побутна Парлаги напред. — Търговецът и мъртвата лисица зад борда, това е единственото ни спасение. Отстъпи, вещерю! Хайде, момчета! Хайде, момчета, хвърлете ги в лодката!
— Коя лодка? — попита тихо Адарио Бах. — Онази ли?
Далеч от „Пророка“, прегърбен на пейката в лодката, гребеше Йавил Фиш, в посока към водното разширение. Гребеше бързо, веслата пореха водата и разкъсваха водораслите.
— Фиш! — закрещя Кобин. — Негоднико! Мръсен кучи син!
Фиш се обърна, сгъна ръката си в лакътя, показа им среден пръст, след което отново се хвана за греблата.
Но не стигна далеч.
Пред очите на екипажа, лодката от „Пророка“ внезапно подскочи върху гейзер от вода, всички видяха пляскащата по реката опашка и озъбената паст на огромен крокодил. Фиш полетя зад борда, заплува с писъци към брега, към зелените корони на кипарисовите дървета. Крокодилът го следваше, но разположените нагъсто кипарисови колена забавиха преследването. Фиш доплува до брега, рухна по лице върху лежащия там голям камък. Но това не беше камък.
Гигантската кайманова костенурка раззина паст и захапа ръката на Фиш малко над лакътя. Фиш нададе вой, замята се, запляска в калта. Крокодилът изскочи и го захапа за крака. Фиш изрева.
За миг не беше ясно кое от влечугите ще завладее Фиш, костенурката или крокодилът. Но в края на краищата и за двамата остана по нещо. В челюстите на костенурката остана ръката със стърчащата от кървавото месо бяла кост. Другата част от Фиш отнесе крокодилът. На мръсната повърхност на водата остана само голямо червено петно.
Гералт се възползва от вцепенението на екипажа. Той грабна от ръцете на моряка мъртвото момиче и отиде на носа. До него застана Адарио Бах, въоръжен с канджа.
Но нито Кобин, нито който и да е друг от моряците не се опита да им попречи. Напротив, всички бързо отстъпиха към кърмата. Бързо. Едва ли не в паника. Лицата им внезапно се покриха със смъртна бледност. Сгушеният до борда Кевенард ван Флит ридаеше, обхванал с ръце скритата между коленете си глава.
Гералт се огледа.
Дали Пудлорак се беше заблял, или повреденият от водяноя рул не слушаше, но шлюпът се насочи право към надвисналите клони и се навря между дънерите на повалените дървета. Агуарата веднага се възползва от това. Скочи на носа, ловко, меко и безшумно. В облика на лисица. По-рано, когато я беше видял на фона на небето, тя му се беше сторила черна, синьо-черна. Сега беше друга. Кожата ѝ беше тъмна, а крайчето на опашката снежнобяло, но в оттенъците на кожата, особено на главата, преобладаваше сивота, характерна по-скоро за корсак, отколкото за сребърна лисица.
Тя се промени, израсна, превърна се във висока жена. С лисича глава. С остри уши и издължена муцуна. В устата ѝ, когато я отвори, проблеснаха остри кучешки зъби.
Гералт се наведе, постави тялото на момичето на палубата, отстъпи крачка назад. Агуарата нададе пронизителен вой, затрака със зъби, приближи се до трупа. Парлаги закрещя, размаха отчаяно ръце, изтръгна се от Кобин и скочи зад борда. Потъна веднага.
Ван Флит плачеше. Кобин и моряците, все така пребледнели, се скупчиха около Пудлорак. Той свали шапката си.
Медальонът на шията на вещера се тресеше силно, вибрираше, трепереше. Агуарата се наведе над момичето, като издаваше странни звуци, нещо между мърморене и съскане. Внезапно надигна глава и оголи зъби. Заръмжа глухо, в очите ѝ проблесна пламък. Гералт не помръдна.
— Виновни сме — каза той. — Получи се много зле. Но нека не става по-лошо. Не мога да ти позволя да причиниш вреда на тези хора. Няма да го допусна.
Лисицата се изправи, поела момичето в ръце. Огледа събралите се хора. След това впери поглед в Гералт.
— Ти застана на пътя ми — рече тя с лаещ, но изразителен глас, като изговаряше бавно всяка дума. — Защити ги.
Той не отвърна нищо.
— В ръцете ми е моята дъщеря — завърши тя. — Това е по-важно от живота ви. Но ти се изправи в тяхна защита, белокоси. Ще се върна за теб. Някога. Когато вече ще си забравил. И няма да ме очакваш.
Тя скочи бързо на планшира и оттам на едно паднало дърво. След което изчезна в зеленината.
В последвалата тишина се чуваха само хлипанията на Ван Флит.
Вятърът утихна, стана задушно. Тласкан от течението, „Пророк Лобода“ се измъкна от клонака и се понесе по средата на ръкава. Пудлорак избърса очите и челото си с шапката.