— Добър вечер, дами и господа — каза аукционерът. Гласът му беше кадифен като кафтана му. — Добре дошли в къща „Борсоди“, на поредния тримесечен аукцион на произведения на изкуството и антикварни ценности. Предмет на днешния търг е колекцията, с която благоволихте да се запознаете в нашата галерия и която представлява сбирка от уникални предмети, изключително от частни собственици.
Голяма част от присъстващите, смея да заявя, са наши постоянни посетители и клиенти, които са запознати с правилата на нашия дом и действащите по време на аукциона условия. При пристигането на всички присъстващи бяха връчени брошурки с правилата. Затова смятам, че всички са информирани за правилата ни и последиците от нарушаването им. Затова нека започнем без повече бавене.
Предмет номер едно: нефритена статуетка, групова, изобразяваща нимфа…хм… с три фавна. Изработена според нашите експерти от гноми, преди около сто години. Първоначална цена двеста крони. Виждам двеста и петдесет. Това ли е всичко? Някой ще предложи ли повече? Не? Продадено на господина с номер трийсет и шест.
Двамата чиновници на съседната маса записваха грижливо резултатите от продажбите.
— Предмет номер две: „Aen N’og Mab Taedh’morc“, сборник от елфически приказки и поетични притчи. Богато илюстриран. В идеално състояние. Начална цена петстотин крони. Петстотин и петдесет от господин търговеца Гофмайер. Шестстотин от господин съветника Дрофус. Господин Гофмайер, шестстотин и петдесет. Това ли е всичко? Продаден за шестстотин и петдесет крони на господин Гофмайер от Хирундум.
Номер три: инструмент от слонова кост във форма… хм… яйцевидна и продълговата, служещ за… хм… вероятно за масаж. Отвъдморски произход, възраст неизвестна. Първоначална цена сто крони. Виждам сто и петдесет. Двеста от дамата с маската, номер четиридесет и три. Двеста и петдесет от дамата с воала, номер осем. Никой ли няма да даде повече? Триста от госпожа аптекаршата Форштеркранц. Триста и петдесет! Никой ли няма да даде повече? Продадено за триста и петдесет крони на дамата с номер четиридесет и три.
Предмет номер четири: „Antidotarius magnus“, уникален медицински трактат, издаден от университета в Кастел Гропиан в годината на основаването му. Първоначална цена осемстотин крони. Виждам осемстотин и петдесет. Деветстотин от доктор Онезорг. Хиляда от уважаемата Марти Содергрен. Това ли е всичко? Продадено за хиляда крони на почитаемата госпожа Содергрен.
Предмет номер пет: „Liber de naturis bestiarum“, рядко издание, подвързана с букови дъсчици, богато илюстрирана…
Предмет номер шест: „Момиче с котенце“, портрет, масло върху платно, цинтрийска школа. Първоначална цена…
Предмет номер седем: камбана с дръжка, месинг, джуджешка изработка, възрастта на находката е трудно да се определи, но несъмнено е древна. Надписът с джуджешки руни гласи: „Защо звъниш, глупако“. Искана цена…
Предмет номер осем: маслени и темперни бои върху платно, художник неизвестен. Шедьовър. Моля, обърнете внимание на необичайната хроматика, играта на оттенъци и динамиката на светлината. Атмосферата на полумрак и благородният колорит на величествено предадената горска природа. А в централната част, в загадъчните светлосенки, моля, забележете, главния герой на творбата: елен по време на разгонване. Първоначална цена…
Предмет номер девет: „Ymago mundi“, известна още и под заглавието „Mundus novus“. Книгата е необичайно рядка, Университетът в Оксенфурт притежава само един екземпляр, всички останали са в частни ръце. Подвързана в позлатена козя кожа. Идеално състояние. Първоначална цена хиляда и петстотин крони. Уважаемият Виме Вивалди дава хиляда и шестстотин. Преподобният Прохаска дава хиляда шестстотин и петдесет. Хиляда и седемстотин от дамата в дъното на залата. Хиляда и осемстотин от господин Вивалди. Хиляда осемстотин и петдесет от преподобния Прохаска. Хиляда деветстотин и петдесет, господин Вивалди. Две хиляди крони, браво, преподобни Прохаска. Две хиляди и сто от господин Вивалди. Кой ще даде повече?
— Тази книга е безбожна, съдържа еретически безсмислици! Трябва да бъде изгорена! Искам да я купя, за да я запаля! Две хиляди и двеста крони!
— Две хиляди и петстотин! — изграчи Виме Вивалди, докато поглаждаше бялата си поддържана брада. — Ще дадеш ли повече, благочестиви пушачо?