Макар да му беше любопитно, не се оглеждаше, за да не го помислят за провинциалист и прост човек. Предпазливото наблюдение обаче му разкри скромна, но изящна и изискана обстановка. Изискана — макар и невинаги изящна — беше и клиентелата, която, изглежда, се състоеше предимно от търговци и занаятчии. Имаше капитани на кораби, загорели и брадати. Не липсваха и пъстро облечени благородници. Миризмата също беше приятна и изискана: печено месо, чесън, кимион и големи пари.
Гералт почувства върху себе си нечий поглед. Когато го наблюдаваха, вещерските му инстинкти незабавно му сигнализираха за това. Погледна предпазливо, с крайчеца на окото си.
Онази, която го наблюдаваше — също много предпазливо и незабележимо за окото на простосмъртен, — беше млада жена с коси, червени като лисича козина. Тя се правеше, че е напълно погълната от яденето си, нещо вкусно на вид и съблазнително ухаещо дори от такова разстояние. Но маниерите и езикът на тялото ѝ не оставяха никакво съмнение. Не и за вещера. Беше готов да се обзаложи, че жената е магьосница.
Сервитьорът се изкашля и го изтръгна от размишленията и внезапната носталгия.
— Днес — обяви той тържествено и не без гордост — предлагаме задушен в зеленчуци телешки джолан с гъби и фасул. Агнешки ребърца, запечени с патладжан. Свински гърди в бира, поднесени с глазирани сливи. Печена глиганска лопатка, поднесена с ябълков мармалад. Пържени патешки гърдички, поднесени с червено зеле и клюква. Калмари, пълнени с цикория, с бял сос и грозде. Морски дявол, печен на скара, в сметанов сос, поднесен със задушени круши. И както обикновено, нашите фирмени блюда: гъши крак в бяло вино, с избор от плодове, печени на плоча, и калкан в карамелизирано мастило на сепия, поднесен с рачешки шийки.
— Ако си падаш по рибата — до масата, неясно как и кога, се беше появил Фебус Равенга, — горещо ти препоръчвам калкана. От сутрешния улов, разбира се. Гордостта и славата на нашия главен готвач.
— Тогава калкан в мастило. — Вещерът преодоля ирационалното си желание да поръча няколко блюда едновременно, разбирайки, че това би било проява на лош вкус. — Благодаря за съвета. Вече бях започнал да се затруднявам с избора.
— А какво вино ще желаете, любезни господине? — попита сервитьорът.
— Донесете ми нещо подходящо. Не разбирам много от вина.
— Малцина разбират — усмихна се Фебус Равенга. — А още по-малко са онези, които си го признават. Не се безпокой, ще получиш подходящ сорт от добра реколта. Няма да ти досаждам повече. Добър апетит.
Но пожеланието му не се сбъдна. Гералт така и не разбра какво вино ще получи. Нито какъв е вкусът на калкана в мастило от сепия.
Червенокосата жена изведнъж заряза предпазливостта и потърси очите му с поглед. После се усмихна и в усмивката ѝ сякаш имаше злорадство. Той потръпна.
— Вещерът Гералт от Ривия?
Въпросът беше зададен от един от тримата облечени в черно мъже, които се бяха приближили тихомълком до масата.
— Аз съм.
— Арестуван си в името на закона.
Глава трета
От що да се боя, щом зло не правя?
Уилям Шекспир, „Венецианският търговец“
(превод Валери Петров)
Предоставената от управата защитница избягваше да го поглежда в очите. С упорство, достойно за по-подходяща употреба, тя прелистваше папка с документи. Документите там не бяха много. А именно два. Госпожа адвокатката, изглежда, възнамеряваше да научи съдържанието им наизуст. За да блесне в защитната реч, надяваше се Гералт. Но подозираше, че надеждата му е напразна.
— В ареста — вдигна най-накрая тя глава — си пребил двамата си съкилийници. Мога ли да знам защо?
— Primo, отхвърлих сексуалните им посегателства; отказваха да проумеят, че не значи не. Secundo, обичам да бия хора. Tertio, това е лъжа. Те сами се нараниха. В стената. За да ме злепоставят.
Говореше бавно и монотонно. След прекараната в затвора седмица го бе обзела пълна апатия.
Адвокатката затвори папката. За да я отвори веднага отново. След което оправи засуканата си прическа.
— Пребитите — въздъхна тя, — както ми се струва, не възнамеряват да подават никакви жалби. Затова да се съсредоточим върху прокурорското обвинение. Председателят на трибунала възнамерява да те обвини в сериозно престъпление, заради което те заплашва сурово наказание.
А как иначе, помисли си Гералт, любувайки се на красотата на госпожа адвокатката. Чудеше се на колко ли години е била, когато е попаднала в училището за магьоснички. И на каква ли възраст го е напуснала.