— Възмутително! Тук Мамон триумфира над праведността! Езичниците джуджета се поставят по-високо от хората! Ще се оплача на властите!
— Книгата е продадена за две хиляди и петстотин крони на господин Вивалди — спокойно обяви Абнер де Наварет. — А на преподобния Прохаска напомням за действащите в къщата „Борсоди“ правила и порядки.
— Отивам си!
— Довиждане. Моите извинения. Уникалността и богатството от предложения на къщата „Борсоди“ понякога предизвикват емоции. Продължаваме. Предмет номер десет: абсолютно уникална, невероятна находка, два вещерски меча. Домът реши да ги предложи не поотделно, а в комплект, в знак на почит към вещера, на когото някога са служили. Първият меч е изработен от метеоритна стомана. Острието е изковано и наточено в Махакам, автентичността на джуджешкото клеймо е потвърдена от нашите специалисти.
Вторият меч е сребърен. На ръкохватката и по цялата дължина на острието са изписани руни и символи, които доказват автентичността му. Първоначална цена хиляда крони за комплекта. Хиляда и петдесет от господина с номер седемнайсет. И това ли е всичко? Никой ли няма да даде повече? За такава рядкост?
— Лайно, а не пари — промърмори седящият на последния ред Никефор Мус, магистратски чиновник, като ту свиваше нервно в юмруци изцапаните си с мастило пръсти, то поглаждаше с тях оределите си коси. — Знаех си, че не си струва…
Антея Дерис му изсъска да замълчи.
— Хиляда и сто от господин граф Хорват. Хиляда и двеста от господина с номер седемнайсет. Хиляда и петстотин от уважаемия Нино Чианфанели. Хиляда и шестстотин от господина с маската. Хиляда и седемстотин от господина с номер седемнайсет. Хиляда и осемстотин от господин граф Хорват. Две хиляди от господина с маската. Две хиляди и сто от уважаемия Чианфанели. Две хиляди и двеста от господина с маската. Това ли е всичко? Две хиляди и петстотин от уважаемия Чианфанели… Господина с номер седемнайсет…
Мъжът с номер седемнайсет внезапно беше сграбчен за ръцете от двама едри мъжаги, които тихо бяха влезли в залата.
— Йероза Фуерте, по прякор Шиша — провлачи глас трети здравеняк, като мушна заловения с палка в гърдите. — Преследван от закона наемен убиец. Ти си арестуван. Отведете го.
— Три хиляди — изрева Йероза Фуерте, по прякор Шиша, като размахваше табелката с номер седемнайсет, която все още държеше в ръка. — Три… хиляди…
— Много съжалявам — заяви студено Абнер де Наварет. — Правила. Арестуването на участник в търга анулира предложението му. Вие предложихте две хиляди и петстотин, уважаеми Чианфанели. Някой ще даде ли повече? Две хиляди и шестстотин от граф Хорват. Това ли е всичко? Две хиляди и седемстотин от господина с маската. Три хиляди от уважаемия Чианфанели. Не виждам други предложения…
— Четири хиляди.
— А, уважаемият Молнар Джианкарди. Браво, браво. Четири хиляди крони. Може би някой ще даде повече?
— Исках да ги купя за сина си — сопна му се Нино Чианфанели. — А ти имаш само една дъщеря, Молнар. За какво са ти тези мечове? О, добре. Отказвам се.
— Мечовете са продадени — каза Де Наварет — на Молнар Джианкарди за четири хиляди крони. Продължаваме, дами и господа. Предмет номер единайсет: наметало от маймунска кожа…
Никефор Мус, доволен и ухилен като бобър, тупна Антея Дерис по рамото. Силно. Антея с огромно усилие на волята се сдържа да не го цапардоса по мутрата.
— Да си вървим — изсъска тя.
— А парите?
— След края на аукциона и приключването на формалностите. Това ще отнеме време.
Без да обръща внимание на мърморенето на Мус, Антея се отправи към вратата. Почувства върху себе си нечий поглед. Огледа се крадешком. Жена. Чернокоса. Облечена в черно и бяло. С обсидианова звезда на гърдите.
Тя потрепери.
Антея беше права. Формалностите отнемаха време. Едва след два дни можеха да отидат в банката. Във филиала на една от джуджешките банки, който миришеше, както всички други банки, на пари, восък и резбована махагонова ламперия.
— Платимата сума е три хиляди триста трийсет и шест крони — каза чиновникът. — След удържания един процент комисиона от банката.
— На Борсодите петнайсет, на банката един — изръмжа Никефор Мус. — Всички взимат проценти! Крадец до крадеца! Дръжте парите!
— Момент само — възпря го Антея. — Първо да уредим нещата между нас. И на мен ми се полага комисиона. Четиристотин крони.
— Хей, хей! — изръмжа Мус, привличайки вниманието на другите чиновници и клиенти на банката. — Какви четиристотин? От Борсодите получих само три хиляди и разни дребни…