„И са му повярвали“, въздържа се за пореден път от коментар вещерът.
— Повярваха му. Най-вече заради Ортолан, който внезапно се появи пред комисията, обвит в торни изпарения. Нарече Дегерлунд любим младеж, който наистина е извършил грешки, но кой ли е безгрешен. Няма никакво съмнение, че младежът ще се поправи и че той гарантира за него. Помоли комисията да смени гнева си с милосърдие и да не укорява младежа. Накрая обяви Дегерлунд за свой последовател и наследник и напълно му отстъпи Цитаделата, своята лична лаборатория. Той самият, по собствените му думи, нямал нужда от лаборатория, защото възнамерявал да се труди и упражнява под открито небе, в нивите и градинките. Това допадна на Бирута, Сипаничавия и останалите. Цитаделата, заради недостъпността си, можеше с лекота да послужи като място за изолация. Дегерлунд попадна в собствения си капан. Той се оказа под домашен арест.
„А скандала заметоха под килима“, въздържа се от коментар вещерът.
— Подозирам — стрелна го с поглед Пинети, — че на това повлия и отношението им към теб, твоята личност и репутацията ти.
Гералт повдигна вежди.
— Предполага се, че вашият вещерски кодекс — продължи магьосникът — ви забранява да убивате хора. Но за теб говорят, че не го спазваш твърде стриктно. Че се е случвало това и онова, че накрая няколко души са изгубили живота си заради теб. Бирута и останалите се уплашиха. Че ще се върнеш в Рисберг, за да довършиш делото си, а по някое време и тях. А Цитаделата е сто процента сигурно убежище, превърнато от древна гномска планинска крепост в лаборатория, обезпечена с магическа защита. Никой не може да се добере до Цитаделата, няма никакъв начин. Дегерлунд е не само в изолация, но и в безопасност.
„Рисберг също е в безопасност — въздържа се от отговор вещерът. — Защитен от скандала и срама. Щом Дегерлунд е в изолация, скандал няма. Никой няма да разбере, че мошеникът и кариеристът е мамил и въртял на пръста си всички магьосници от Рисберг, които се смятат и се провъзгласяват за елит на магьосническото братство. Че използвайки наивността и глупостта на този елит, този дегенерат и психопат е успял безпрепятствено да убие повече от четиридесет души.“
— В Цитаделата — продължи магьосникът, все така без да отмества поглед от него — Дегерлунд ще се намира под настойничество и наблюдение. Повече няма да призове никакви демони.
„Никога не е имало демони. И ти, Пинети, го знаеш много добре.“
— Цитаделата — магьосникът отмести погледа си към корабите на рейд — се намира в скалата на планината Кремора, в подножието на която лежи Рисберг. Опитът да се проникне в нея се равнява на самоубийство. Не само заради магическата защита. Помниш ли какво ни разказа тогава? За обсебения, когото си убил? От крайна необходимост, жертвал си един заради спасението на други, като по този начин се изключва незаконността на престъплението? Но ти нали разбираш, че обстоятелствата сега са съвсем различни. Изолираният Дегерлунд не представлява реална и непосредствена заплаха. Ако дори го докоснеш с пръст, ще извършиш престъпно и незаконно действие. Опиташ ли се да го убиеш, ще се изправиш пред съда за опит за убийство. Всъщност знам, че някои от нашите се надяват, че ще се опиташ. И ще се озовеш на ешафода. Затова те съветвам: откажи се. Забрави за Дегерлунд. Нека нещата следват естествения си ход. Мълчиш — констатира Пинети. — Въздържаш се от коментари.
— Защото няма какво да коментирам. Само едно нещо ми е интересно. Ти и Цара. Оставате ли в Рисберг?
Пинети се разсмя. Сухо и неискрено.
— Нас двамата, мен и Харлан, ни помолиха да напуснем по собствено желание, по здравословни причини. Напускаме Рисберг, повече няма да се върнем там. Харлан отива в Повис, на служба при крал Рид. Аз обаче съм склонен на по-далечно пътешествие. Чувал съм, че в империята Нилфгард се отнасят към магьосниците утилитарно и без особено уважение. Но им плащат добре. И след като заговорихме за Нилфгард… Едва не забравих. Имам прощален подарък за теб, вещерю.