- Не думай. Аз едва не припаднах, щом го видях - съгласи се същото момиче в безкористна проява на солидарност.
Карл махна с ръка.
- Затова пък нямаш равна с духовете, 6.
- Благодаря.
Наблюдавах мълчаливо дружеското им бъбрене. Беше отвратително, но явно не се преструваха. На Карл не само му харесваше да е червеноризец - той бе открил своето място в този странен, нов свят. Донякъде можех да го разбера. И аз се чувствах по същия начин, когато започнах да работя за Джаксън. Вероятно навремето Карл не бе успял да влезе в синдиката.
Нашира също ги гледаше. Този ежеседмичен маскарад положително й доставяше наслада. Глупави човешки същества с промити мозъци обсъждаха през смях изпитанията, на който тя ги бе подложила - всички играещи по нейната свирка, ядящи от нейната храна. Колко ли самодоволна и могъща се чувстваше.
- Ти още си розова - долетя до слуха ми писклив глас. -Била ли си се със Зумер?
Вдигнах очи. Всички гледаха към мен.
- Да, снощи - отвърнах.
- Не съм те виждал преди. - 22 повдигна гъстите си вежди. - От кой батальон си?
- Не участвам в никой батальон. - Започваше да ми става забавно.
- Как така - намеси се друго момче. - Нали си розова? Кои други са в твоята резиденция? Кой е твоят наставник?
- Наставникът ми има само една възпитаничка. Навярно си го срещал наоколо. Той е кръвният консорт.
Настъпилата тишина се проточи сякаш безкрайно. Отпих глътка вино, усещайки тръпка по езика от непознатия алкохол.
- Радостно е, че кръвният консорт е избрал толкова достойна кандидатка - каза Нашира с лек смях. Смехът й отекна странно, сякаш камбана бе ударила фалшив тон. - 40 е успяла да се справи със Зумера сама, без помощта на наставника си.
Нова тишина. Предположих, че повечето от тях никога не бяха излизали в гората без рефаимски придружител, камо ли да влязат в самостоятелен двубой с някое от чудовищата. 30 използва възможността да попита точно онова, което очаквах.
- Искате да кажете, че той самият не се бие с Емитите, така ли, господарке?
- На кръвния консорт му е забранено да се сражава с тях. Като на мой бъдещ съпруг не му приляга да върши работата на червеноризците.
- Разбира се, господарке.
Можех да усетя, че Нашира гледа към мен, но продължих да ям картофите си.
Лордът се сражаваше с Емитите, и още как. Аз сама му бях промивала раните. Вършеше го против нейната воля, а тя нямаше дори представа - или само подозираше.
Няколко минути се чуваше само потракването на приборите. Аз топях зеленчуците си в соса, мислейки за тайните похождения на своя наставник. Нищо не му налагаше да рискува живота си, но той го правеше по свое желание. Все трябваше да има някаква причина.
Червеноризците заприказваха приглушено помежду си. Разпитваха се един друг за своите резиденции, дивяха се на красотата на старите здания. Понякога хулеха харлитата („Големи страхливци са, дори най-симпатичните от тях“). Катрин ровичкаше с вилицата си, потрепвайки при всяко споменаване на Птичарника. Карл дъвчеше усърдно и прокарваше хапките си с втора чаша вино. Едва когато чиниите се изпразниха, незрящите се появиха пак, за да отсервират масата и да ни оставят три подноса с десерти. Нашира изчака всички да си вземат от тях, преди да заговори отново.
- А сега, приятели, след като се подкрепихте и утолихте жаждата си, е време за малко забавление.
Карл избърса мазната си уста със салфетката. В стаята влезе трупа развлекатели. Сред тях имаше и контактьор. По даден от Нашира знак той опря цигулката на рамото си и засвири лека, оживена мелодия. Останалите се заловиха да изпълняват грациозни акробатични номера.
- Да си дойдем на думата - рече Нашира, без дори да удостои с поглед изпълнението. - Всеки от вас, който някога е разговарял с Надзирателя, вероятно знае с какво си изкарва хляба. Той е моят доставчик за Сезоните на костите. През последните няколко десетилетия аз се опитвам да набавя ценни зрящи от престъпния синдикат на Сционски Лондон. Несъмнено мнозина от присъстващите са чували за тази организация, някои може би дори са били нейни членове.
30 и 18 се поместиха на столовете си. Не познавах никой от тях отпреди, но моята работа бе ограничена само до Секция 1-4 и понякога до 1-1 и 1-5. Имаше още трийсет и три други секции, откъдето можеше да идват. Карл слушаше със зяпнала уста.
Никой не обръщаше внимание на развлекателите. Тяхното изпипано до съвършенство изкуство отиваше нахалост.
- Шеол I търси качество, а не просто количество. - Нашира се престори, че не забелязва сведените погледи на половината от аудиторията. - При последните доставки се наблюдава устойчив спад в разнообразието на заловените зрящи. Всички ваши умения са ценени и уважавани от Рефаимите, но все още се нуждаем от много таланти, за да обогатим тази колония. Всички ние трябва да се учим един от друг. Не е достатъчно само да привличаме хироманти и гледачи на карти. ХХ-59-40 е именно от типа хора, които търсим в момента. Тя е нашата първа сънебродница. Трябват ни също сибили и берсерки, заклинатели и призователи, както и още един-двама оракули - всички категории ясновидци, които биха донесли свежо прозрение в нашите редици.