- Не бива в никакъв случай да допуснем формирането на подобен престъпен синдикат и в Дъблин. Ето защо срещата трябва да бъде осуетена. Задачата ви е да плените Антоанет Картър. Допускам, че тя също е рядък тип зряща, и имам намерение да разбера точно какви заложби крие. Втората задача е задържането на членовете на Седемте печата. Основната цел е Белият заклинател.
Джаксън. Моят бос.
- Ще бъдете надзиравани от кръвния консорт и неговата братовчедка. Очаквам резултати. Ще държа всички ви отговорни, ако Картър се изплъзне и се върне в Ирландия. - Нашира ни огледа подред - 30, Дейвид, Карл и мен. - Ясно ли е?
- Да, господарке - отговориха в един глас 30 и Карл. Дейвид поклащаше виното в чашата си.
Аз не казах нищо.
- Животът ти е на път да се промени, 40. По време на мисията ще имаш възможност да използваш дарбата си, и то да я използваш добре. Очаквам да покажеш благодарност за дългите часове, които Арктур е вложил в твоето обучение. - Нашира отмести поглед от огъня и се взря в очите ми. - Ти имаш голям потенциал. Разчитам да го разгърнеш подобаващо - в противен случай ще се погрижа никога повече да не прекрачиш прага на „Магдалена“. Можеш да гниеш навън, заедно с останалите глупци.
В зениците й нямаше емоция, но имаше глад. Нашира Саргас започваше да губи търпение.
20.Малкият свят
Петият и шестият членове на нашата банда се присъединиха през 2057-ма около година по-късно от мен. Пристигането им бе съпроводено от вълна на необичайно горещо време. Един от куриерите на Джаксън му докладва за двама нови зрящи в 1-4. Бяха пристигнали като част от туристическа група за ежегодната лятна конференция в Университета, която неизменно се радваше на огромен успех. Любознателни млади хора биваха привличани на цели тълпи от несционските страни, за да бъдат отпратени после обратно като застъпници на антиясновидската политика. Подобни програми вече намираха подкрепа в някои части на Америка, където мненията по отношение на Сцион бяха разделени от десетилетия. Добросъвестният куриер, долавяйки двете аури, начаса бе дотичал при своя бос, само за да установи, че притежателите им не са постоянно пребиваващи в 1-4. Те нямаха представа за съществуването на синдиката, може би дори не знаеха и че са зрящи.
Според доклада на куриера единият от двойката- млада жена - почти със сигурност бе контактьор. Джаксън не остана впечатлен. Контактьорите, както ми поясни, бяха своего рода сензори - настроени към етерната активност, към звуците, ми-
Миризмите и ритмите на духовете. Можеха да чуват техните гласове и вибрации, дори и да ги използват, за да свирят на инструменти.
- Очарователен дар - каза той, - но в никакъв случай не е нещо потресаващо. - И все пак сензорите бяха малко по-редки от медиумите. Четвъртият разред на ясновидството. В цитаделата не се срещаха често, а Джаксън си падаше по уникатите.
Другият човек го заинтригува повече. Куриерът бе докладвал за необичайна аура, по средата между оранжева и червена. Аурата на фурия.
Шефът ми претърсваше улиците за нещо подобно от години, но сега за първи път късметът сякаш му се усмихваше. А той имаше своя визия, свой проект. Джаксън Хол не искаше просто банда - о, не. Той искаше да притежава кутия с бижута, каймака на зрящото общество. Тъй че всички останали босове от Неестественото събрание да му завидят.
- Ще ги убедя да останат - рече, насочвайки бастуна си към мен. - Само почакай и ще видиш, скъпа моя.
Никак не бях убедена.
- Те си имат живот в своята страна, Джакс. Семейства. Не смяташ ли, че ще им трябва малко време, за да го обмислят?
- Не разполагаме с време за глезотии. Тръгнат ли си веднъж, никога няма да ги върна обратно. Ще останат, и толкова.
- Само в сънищата ти.
- Аз не сънувам. Но искаш ли да се обзаложим? - Той протегна ръка. - Ако загубиш, ще изпълниш две задачи без заплащане. И ще излъскаш старинното ми огледало.
- А ако спечеля?
- Ще ти платя двойно за същите тези задачи. И няма да ти се наложи да лъскаш старинното ми огледало.
Стиснах ръката му.
Джаксън притежаваше дар слово. Знаех точно какво би казал баща ми за него: „Тоя е целунал камъка от Бларни“32.
У него имаше нещо, което те караше да искаш да му угодиш, да видиш как проблясва онова игриво пламъче в окото му. Той бе убеден, че ще успее. След като откри хотела на двамата и плати на един крънкач да научи имената им, той им изпрати покана за „специално събитие“ в луксозно заведение в Ковънт Гардън. Аз лично я доставих на рецепцията, в плик, адресиран до госпожица Надин Л. Арнет и господин Езекил Санс.
Те ни изпратиха обратно данните си. Полубрат и сестра. И двамата жители на Бостън, бляскавата столица на Масачузетс. В деня на интервюто Джаксън ни държеше в течение по имейла.