Погаждах ce c тези хора. Te разбираха странностите моя свят - свят, който аз тепърва започвах да опознавам. Бяхме създали свое малко убежище в Севън Дайълс, изпълнено престъпен колорит. А сега сред нас се появяваше ново лице.Може би дори две, ако Надин в крайна сметка се окажеше полезна.
Потърсих сънорамите им. Нейната не беше нищо особено, но тази на Зийк действително ме заинтригува. Беше като тъмно, тежко присъствие в етера.
- Е, Зийк, откъде си? - заговори го Ник.
Той вдигна глава.
- Роден съм в Мексико. Но сега живея с Надин.
По-нататъшно обяснение не последва и аз се обърнах и го погледна през рамо.
- Били ли сте преди в сционска цитадела?
- Не. Не бяхме сигурни, че ще е добра идея.
- Но все пак дойдохте.
- Искахме малко да разнообразим. Колежът на сестра ми предлагаше места за конференцията. А и аз бях любопитен относно Сцион. - Той сведе очи надолу към ръцете си. -Радвам се, че го сторихме. Отдавна се чувствахме различни, но..-господин Хол ни обясни причината.
Ник се оживи.
- Каква е официалната позиция в Щатите по въпроса с ясновидството?
- Наричат го ЕСВ - екстрасензорно възприятие.Казват само, че било признато заболяване по сционското законодателство и че медицинските власти го изследват. Не искат да се обвързват с конкретна позиция и не мисля, че някога ще го направят .
Искаше ми се да ги попитам за семейството им, но нещо ми подсказа да го оставя за по-късно.
- Джаксън много се радва, че се присъединявате към нас усмихна се Ник. - Надявам се, че тук ще ви хареса.
- Ще свикнете - обадих се аз. - Отначало не можех да понасям тази страна. Почувствах се малко по-добре, когато Джаксън ме нае. Синдикатът ще се погрижи за вас.
- Не си ли англичанка? - попита Зийк.
- Ирландка съм.
- Мислех, че малцина ирландци са успели да избягат след бунтовете.
- Е, аз съм една от тях.
- Такава трагедия - въздъхна той. - А ирландската музика е чудесна. Знаеш ли онази бунтовна песничка?
- За Моли Малоун?
- Не, другата, която са пеели накрая, оплаквайки загиналите.
- Имаш предвид „Тлеещото утро“.
- Да, точно нея. - Той замълча, после добави: - Би ли изпяла малко от нея?
Ник и аз се засмяхме едновременно, а той се изчерви до върха на ушите.
- Съжалявам... знам, че е странно. Просто искам да я чуя изпълнена както трябва. Ако не те притеснява. По-рано обичах да слушам Надин, но... както и да е, тя вече не свири.
С Ник се спогледахме. Контактьор, който не изпълнява музика. Джаксън нямаше да бъде очарован. Дадох си сметка, че Зийк още чака отговора ми.
Не знаех дали ще мога да изпея песента. Ирландската музика, още повече революционната, бе забранена в Сцион. Като дете имах силен ирландски акцент, но когато се преместихме, го зарязах, за да не предизвиквам нежелани настроения. Дори и на осемгодишна възраст усещах странните погледи, които ми хвърляха хората, щом изричах нещо не както трябва. Стоях пред огледалото с часове, имитирайки говорителите по телевизията, докато не развих произношение като от английски пансион. Все още си оставах доста непопулярна - с години ме наричаха „Моли Махони“, - но накрая една малка група момичета ме приобщи към себе си, вероятно защото баща ми спонсорира училищната забава.
Заради братовчед си обаче се почувствах длъжна да си спомня. Погледнах през прозореца и сама се чух да нареждам куплетите.
Любов моя, беше тлеещо утро,
Когато октомври се пробуждаше.
Огън ревеше в зелените ливади.
Ела, о, призрак от долината,
Аз стоя сред пепелта, където бродиш.
Ерин очаква да те отведе у дома.
Сърце мое, видях пламък в небето,
В горчивата октомврийска утрин.
Дим задавяше зелените ливади.
Чуй ме, о, дух, идващ от юга,
Аз чакам край разцепения дъб.
Сърце на Ирландия, разбито от морето.
Имаше и още, но аз млъкнах отведнъж. Спомних си как баба ми пееше тази песен за Фин по време на заупокойната служба, която проведохме тайно в Голдън Вейл. Бяхме само шестима души, без тяло, което да погребваме. Тъкмо тогава баща ми обяви, че е приел ново назначение, оставяйки родителите си да се справят сами със сционската военна окупация.
Зийк изглеждаше сериозен.
Докато стигнем Монмът Стрийт, в таксито вече не се дишаше от жега. Пъхнах няколко банкноти в ръката на шофьора. Той ми подаде една от тях обратно.