- Какво има?
- Нечитаем - промълви той. - О, моя прекрасна Пейдж. Нашият скъп господин Санс е нечитаем.
Горящият кораб
Никога няма да забравя изражението на Лорда, когато ме видя в червената туника. Тогава за пръв път зърнах в очите му страх. Вярно, че трая само част от секундата, но беше там - следа от несигурност, мимолетна като трепване на пламък на свещ. Той ме изгледа, докато отивах към стаята си.
- Пейдж.
Аз спрях.
- Как мина празненството за посвещаването ти?
- Поучително. - Докоснах червената котва върху жилетката си. - Беше прав. Тя наистина ме пита за теб.
Последва кратка, напрегната тишина. Всеки мускул върху лицето му се напрегна.
- И ти си им отговорила. - Никога не го бях чувала да говори с по-студен глас. - Какво й каза? Трябва да знам.
Не му бе присъщо да моли. Твърде горд бе за това. Челюстта му бе здраво стисната, устните - събрани в тънка линия. Чудех се какви ли мисли препускат през ума му. Кого да предупреди, къде да бяга. Какво да предприеме.
Колко дълго можех да го оставя да се мъчи?
- Тя спомена нещо, което привлече вниманието ми. - Седнах на дивана. - Че на кръвния консорт му е забранено да се сражава с Емитите.
- Така е. Строго забранено. - Пръстите му забарабаниха но облегалката на креслото. - Значи си й казала за раните ми.
- Не съм й казала нищо.
Изражението му се промени. Той се пресегна към гарафата и си наля чаша амарант.
- В такъв случай ти дължа живота си.
- Пиеш доста амарант - отбелязах. - Заради белезите ли е?
Погледът му трепна.
- Белези?
- Да, белези.
- Пия амарант по свои собствени причини.
- Какви причини?
- Здравословни. Вече ти споменах. Стари рани. - Той постави чашата обратно на масата. - Предпочела си да скриеш неподчинението ми от Нашира. Интересно ми е да знам защо.
- Не ми е в стила да предавам хората. - Увъртането не ми убягна. Белези и стари рани означаваха едно и също.
- Разбирам. - Лордът се взря в празната камина. - Значи си укрила информация от Нашира, но все пак си получила червена туника.
- Ти си ме препоръчал.
- Така е, но не знаех дали ще се съгласи. Подозирам, че има някакви скрити подбуди.
- Възложи ми външна мисия за утре.
- Цитаделата - досети се той. - Това е изненадващо.
- Защо?
- След всички усилия, които положи да те докара от там, изглежда странно да те праща обратно.
- Иска да примамя една от лондонските банди, наречена Седемте печата. Мисли, че имат сънебродница като мен, която бих могла да разпозная. - Изчаках малко, но той не реагира.
Дали подозираше истината? - Тръгваме утре вечер заедно с още трима червеноризци и един Рефаим.
-Кой?
- Братовчедка ти.
- А, да. - Той докосна върховете на пръстите си. - Ситула Месартим. Нейна най-близка довереница. И за теб, и за мен ще е добре да внимаваме край нея.
- Значи пак ще се отнасяш с мен като с робиня.
- Временна, но необходима мярка. Със Ситула не сме особено близки. Вероятно е избрана, за да държи и мен под око.
- Защо?
- Стари прегрешения. - Той долови погледа ми. - По-добре е да не си в течение. Достатъчно е да знаеш, че никога не убивам, освен ако не е абсолютно необходимо.
Стари прегрешения. Стари рани. И двамата разбирахме, че това може да означава само едно - но все пак нямаше гаранция, че мога да му имам доверие. Дори и да беше от белязаните.
- Трябва да поспя - казах. - Срещата ни е утре по здрач пред нейната резиденция.
Лордът кимна мълчаливо. Обърнах се и се качих в стаята си, оставяйки го насаме с лекарството му.
През по-голямата част от деня, вместо да спя, обмислях всеки възможен сценарий, който можеше да се развие след като пристигнехме в Лондон. Планът, според състоялото се след вечерята съвещание, бе да изчакаме, докато Картър отиде до Колоната на Нелсън. Там трябваше да я посрещне представител на Седемте печата. Щяхме да ги заобиколим, а после да нападнем с всички налични средства. Явно Нашира си мислеше, че можем просто да се разходим по площада, да застреляме Картър, за вземем няколко пленника и да се приберем в Шеол I навреме за сутрешната камбана.
Аз не бях на същото мнение. Познавах добре Джаксън. Той пазеше своите инвестиции. Никога не би пратил сам човек на срещата с Антоанет. Цялата банда щеше да е там. През нощта по улиците кръстосваха Жандарми, а те владееха основите на духовния бой. Като се добавят зрящите и обикновените минувачи, можеше да се завърже сериозна битка. Битка, в която щях да съм под знамената на едната страна, но да желая победата на другата.