Шофьорът бе як, мълчалив мъж, носещ очила с телени рамки, костюм с червена вратовръзка и копринена кърпичка в джобчето на сакото. На лявото му ухо имаше слушалка за хендсфри, която час по час бипкаше. Беше възхитително да се види колко добре е организирана системата. Сцион държеше всичко под контрол - никой не можеше да научи за Шеол I. Това бе град под ключ.
Лордът направи знак на шофьора да спре на един ъгъл. Мъжът кимна и отби. Наставникът ми слезе и след малко се върна с голям хартиен плик, който ми подаде през прозорчето на преградата.
- Събуди го - посочи към Карл, който отново клюмаше. В плика имаше две горещи картонени кутии от „Брекабокс“, любимите заведения за бърза закуска на цитаделата. Аз сръчках съседа си.
- Ставай, слънце.
Той сепнато подскочи. Отворих своята кутия и намерих вътре дюнер, салфетка и кофичка с овесена каша. Видях, че
Лордът ме наблюдава в огледалото за обратно виждане, но отвърнах очи настрани.
Навлязохме в Секция 4. Моята Секция. По челото ми избиха капчици пот. Жилището на баща ми се намираше само на двайсет минути от тук. Бяхме близо до Севън Дайълс - твърде близо. Почти очаквах да получа някакво послание от Ник, но в етера цареше пълно мълчание. Няколкостотин сънорами Се блъскаха наоколо, разсейвайки вниманието ми. Фокусирах се върху най-близките, но не долових нищо необичайно, никакви нови вълни от емоция. Тези хора дори не подозираха за съществуването на Рефаимите и за наказателната колония. Не ги беше грижа къде отиват дегенератите, стига да не се мотаеха наоколо.
Колата спря на Странд, където един Жандарм ни очакваше. Тези, които пращаха на дежурства, бяха излети като по калъп - високи, широкоплещести, най-често медиуми. Избягнах погледа му, докато слизах от колата, оставяйки празните кутии под седалката.
Лордът, висок и внушителен, изглеждаше напълно спокоен.
- Добър вечер - поздрави Жандарма той.
- Лорде. - Другият допря три пръста до челото си, един в средата и по един над всяко око, след което отдаде чест. Това бе официален знак за ясновидството му, за неговото трето око. - Може ли да потвърдите, че водените от вас лица са Карл Демпси-Браун и Пейдж Махони?
- Потвърждавам.
- Идентификационни номера?
- ХХ-59-1 и 40 съответно.
Жандармът си ги отбеляза. Запитах се кое ли го е накарало да се обърне срещу своите. Някой твърде жесток бос, вероятно.
- Вие двамата, не забравяйте, че се намирате под стража. Тук сте, за да съдействате на Рефаимите. Щом задачата ви приключи, незабавно ще бъдете отпратени обратно в Шеол I. Ако някой от вас опита да издаде местонахождението на Шеол I, ще
бъде застрелян. Ако някой опита да нарани своя наставник или Жандарм, ще бъде застрелян. Ясен ли съм?
- Напълно - отвърнах. Ако не друго, бе дал да се разбере, че каквото и да направим, ще бъдем застреляни. Но Жандармът още не беше свършил. Той извади от чантичката на пояса си сребриста тубичка и чифт латексови ръкавици. Само не и още една инжекция.
- Първо ти - сграбчи ме за китката. - Отвори си устата.
- Какво?
- Отвори... си... устата.
Понечих да погледна Лорда, но по мълчанието му разбрах, че не възразява на случващото се. Преди да успея да реагирам, Жандармът разтвори с пръсти ченето ми. Идваше ми да ухапя копелето. Той стисна тубичката, покривайки устните ми с нещо хладно и горчиво.
- Затваряй.
Нямах друг избор, освен да се подчиня. Но когато пробвах да разделя устните си отново, се оказа, че не мога. Очите ми се разшириха. По дяволите!
- Просто малко кожно лепило. - Жандармът придърпа Карл към себе си. - Действието му трае два или три часа. Не можем да си позволим да рискуваме. Всички вие от бандите се познавате един друг.
- Но аз не съм... - заекна Карл.
- Млъквай.
И той също своевременно бе принуден да замълчи.
- XIX-49-30 не е залепена - каза Жандармът. - Ще слушате нейните заповеди. Иначе просто ще се придържате към задачите си.
Натиснах устните си с език, но те не помръдваха. Сигурно му бе страшно приятно да се гаври така с бившите членове на синдиката.
След като запечата устите ни, той пак отдаде чест на Лорда и се върна в мрачното сиво здание, откъдето беше излязъл. Отвън имаше табела: СЦИОНСКА ЦИТАДЕЛА ЛОНДОН -
КОМАНДЕН ПОСТ НА НОБ - I КОХОРТА, 4 СЕКЦИЯ, с карта на зоната, покривана от този пост. Можех да различа обозначението на търговския център в Ковънт Гардън -похлупака, под който кипеше черната борса. Само ако успеех да се добера дотам. А може би все още имаше начин.
Карл преглътна. Макар да бяхме свикнали с тези табели от години, те продължаваха да всяват страх. Погледнах Лорда.
- Ситула с нейния екип ще подходи откъм западната страна на площада - каза той. - Готови ли сте?