Не знам как очакваше да му отговорим. Карл кимна. Лордът бръкна под дрехата си, извади две маски и ни ги подаде.
- Сложете ги. Ти ще прикрият самоличността ви.
Това не бяха обикновени маски, а лица с обикновени, не-запомнящи се черти. Имаха малки дупки за очите и процепи за дишане под носа. Когато надянах моята, тя залепна към кожата ми. Дори нямаше да привлече вниманието на забързаните сционски жители, но същевременно никой от бандата нямаше да ме познае - още повече че със запечатаните си устни не можех и да извикам за помощ.
Колко хитро бе измислено всичко.
Лордът се обърна за миг към мен, преди да сложи своята маска. Хладна светлина заструи от дупките за очите му. За първи път бях доволна, че се бия на негова страна.
Отправихме се към Колоната на Нелсън35. Както всички останали паметници, включително и колоната на Севън Дайълс, тя се оцветяваше в червено или зелено в зависимост от нивото на сигурността. Понастоящем беше зелена, също както и фонтаните. През равни интервали по Странд бяха разположени Жандарми, вероятно с инструкции да ни окажат подкрепление, ако се наложи. Те ни хвърляха предпазливи погледи, докато преминавахме, но никой от тях не помръдна. Всички носеха карабини М4. НОБ не афишираха своето истинско предназначение в града, но всеки знаеше, че са нещо повече от полиция. Човек не ги доближаваше с питане или оплакване, както би сторил с обикновен патрулен полицай. Можеше да го напрани само при извънредна ситуация и никога ако е зрящ. Дори редовите граждани ги заобикаляха отдалеч. В крайна сметка, те бяха дегенерати.
Пръстите на Карл шаваха нервно из джобовете му. Как можех да се измъкна от това положение, без да убия някого от бандата си? Трябваше да намеря начин да им сигнализирам коя съм. Да ги предупредя, инак и те щяха да се присъединят към мен н наказателната колония. Нашира не биваше да се докопа до тях.
Трафалгар Скуеър бе осветен с прожектори, но имаше достатъчно сенки, за да не се набиваме на очи. Ситула, Амелия и Дейвид приближаваха откъм отсрещната страна. Тримата се скриха зад един от четирите бронзови лъва, пазещи паметника.
Лордът се наведе към нас.
- Картър ще се появи скоро - каза с приглушен глас. -Трябва да изчакаме, докато осъществи контакт с представител на Седемте печата. Не позволявайте да ви заловят при никакви обстоятелства. - Карл кимна. - Щом приключим задачата, НОБ ще ни ескортира обратно до автомобилите. Спираме всякакви действия, ако обектите напуснат границите на I Кохорта.
Започнах да се потя. Севън Дайълс се намираше в очертанията на I Кохорта. Ако бандата опиташе да се оттегли към квартирата, щяха да ги проследят дотам.
След две минути Биг Бен щеше да удари кръгъл час. Лордът изпрати Карл да седне на стъпалата пред колоната -като гадател щеше да привлече най-малко внимание. Щом той се настани, Лордът ме преведе покрай фонтана до една от статуите. Бяха общо седем, по една за всяка от личностите, допринесли за създаването и укрепването на Сцион - Палмерстън, Солсбъри, Аскуит, Макдоналд, Зетлър, Мейфийлд, Уийвър. Седмата винаги носеше образа на управляващия Инквизитор, заедно с неговото мото. Той спря зад постамента и се взря в маскираното ми лице.
- Извини ме - каза. - Не знаех, че ще ви залепят устите.
Не дадох признак, че съм го чула. Трябваше да се концентрирам върху дишането през носа си.
- Недей да се показваш още. Картър чака край колоната, както е уговорката.
Не исках да участвам в това. Исках Антоанет да се махне от тук. Само да можех да проникна в сънорамата й, да я накарам да побегне.
И тогава ги усетих.
Бяха те, без никакво съмнение. Приближаваха от различни страни. Джаксън явно бе мобилизирал всичките шестима оставащи членове на Печатите. Дали щеше да разпознае аурата ми начаса, или щеше да допусне, че наоколо се навърта друга сънебродница? Шансът за това бе безкрайно малък.
- Долавям медиум - каза Лордът. - И контактьор.
Елайза и Надин. Надзърнах към подножието на колоната.
Да, Антоанет беше там. Носеше дълго вталено палто и широкопола черна шапка. Край ушите й падаха кичури сивееща рижава коса. Лицето й изглеждаше далеч по-сбръчкано, отколкото го помнех от телевизионното шоу. Между пръстите й, в сребърно цигаре, димеше нещо, което ми се стори лилава богородичка. Не можеше да й се отрече куражът. Никой не пушеше етерни наркотици на публично място.
Самата идея да се бия срещу Тони Картър бе достатъчно притеснителна. В своите предавания тя често изпадаше в неистови пристъпи, преди да направи предсказание - особеност, която вдигаше рейтинга й до небесата. Можех само да си представя как би изглеждала в схватка. Ник отхвърляше общото мнение, че е оракул - оракулите никога не губеха контрол по подобен начин.