- Тя идва с мен - изрече Лордът с демоничен вид. - Бягай, оракуле.
Животът се изплъзваше от отслабващата ми хватка. Чух сърцето на Ник да тупти до ухото ми, усетих пръстите му да се впиват в кръста ми. После светлината помръкна. Смъртта бе дошла.
21.Три пъти глупачка
Времето се превърна в серия от откъслеци, разделени от бели петна. Понякога имаше светлини, друг път-гласове. Известно време имах чувството, че се возя в кола - плавно, полюшващо движение.
В един момент усетих, че някой разрязва ризата ми. Опитах да отблъсна ръцете на натрапника, но цялото ми тяло се разбунтува. После ме обхвана гъстата мъгла на упойка. Следващото, което видях, бе, че съм в леглото на Лорда, завита до брадичката и положена върху лявата си страна. Всяка костица в мен сякаш бе счупена.
- Пейдж?
Гласът дойде като от кладенец. Издадох немощен звук-полухленч, полухриптене. Гърдите ми горяха, ръката също. Ник. Протегнах пръсти слепешката.
- Майкъл, бързо. - Нечия ръка сграбчи моята. - Дръж се, Пейдж.
Трябва да съм припаднала отново. Когато дойдох на себе си, се чувствах олекнала, подута и безформена като торба с перушина. Цялата ми дясна страна бе изтръпнала. Изпитвах болка при вдишване, но поне можех да отварям уста. Поех дълбоко дъх, придърпах се и се подпрях на левия си лакът. Прокара: език по зъбите си. Всички си бяха на местата.
Лордът седеше в креслото си, вторачен в грамофона. Идеше ми да разбия тази машинка с проклетите й мелодийки. Що ме видя да помръдвам, Лордът се изправи.
- Пейдж.
При вида му сърцето подскочи в гърдите ми. Притиснах cе към таблата на леглото, спомняйки си ужасяващите очи в мрака.
- Уби ли го? - Избърсах с длан избилата по лицето ми пот. - Уби ли... оракула?
- Не. Още е жив.
Бавно, наблюдавайки изражението ми, той ми помогна да седна. Усетих подръпването на вкараната в ръката ми система.
- Не мога да виждам добре. - Гласът ми наподобяваше грачене, но поне можех да говоря.
- Имаш периорбитален хематом.
- Какво?
- Насинено око.
Опипах меката кожа над скулата си. Джаксън наистина ме бе подредил добре. Цялата дясна страна на лицето ми бе подута.
- Е, значи пак сме тук - казах.
- Опита се да избягаш.
- Разбира се, че ще се опитам да избягам. - Не успях да потисна горчилката в гласа си. - Да не мислиш, че искам да умра тук и да витая край Нашира до края на вечността? - Лордът само ме изгледа. В гърлото ми се надигна буца. - Защо не ме остави да си отида у дома?
Очите му бяха обагрени в бледозелено. Вероятно се бе хранил от Елайза.
- Имам си причини.
- Искаш да кажеш оправдания.
Дълго време той не проговори. Когато все пак го направи, не беше за да ми каже защо ме е довлякъл обратно в тази помийна яма.
- Имаш внушителен списък от травми - каза, като ме подпря с още възглавници. - Джаксън Хол се оказа далеч по - свиреп, отколкото очаквахме.
- Така ли? Не знаех.
- Насинено око, две пукнати ребра, разцепена устна, разкъсано ухо, порезна рана на дясната ръка, огнестрелна рана в хълбока. Направо е невероятно, че си успяла да дотичаш чак до моста след първоначалния побой.
- От адреналина е. - Вгледах се в лицето му. - Теб раниха ли те?
- Само драскотина.
- Значи само аз съм послужила за боксова круша.
- Ти се изправи срещу изключително мощна група зрящи и оцеля, Пейдж. Няма нищо срамно в това да бъдеш силен.
Не споделях същото мнение. Бях надвита от Елайза, простреляна от Ник и направена на пестил от Джаксън. Голяма сила, няма що. Лордът взе чаша вода и я поднесе до устните ми. Неохотно отпих.
- Нашира знае ли за бягството ми?
- О, да.
- И какво ще ми направи?
- Червената ти туника е отнета. - Той постави чашата върху нощното шкафче. - Вече си с жълта.
Цветът на страхливците. Успях да се подсмихна язвително въпреки болката в ребрата.
- Изобщо не ме е грижа в каква туника ще ме облече. Нали така или иначе иска да ме убие. - Аз свих рамене. - Защо просто не ме отведеш при нея и да приключваме.
- Сега си ранена и уморена, Пейдж. Нещата може да не ти се сторят чак толкова мрачни, щом се оправиш.
- Кога ще е това?
- Можеш да станеш от леглото още утре, ако искаш.
Смръщих вежди, при което всички мускули на лицето ми
изпротестираха.
- Утре?
- Помолих шофьора да вземе сциморфин и противовъзпалителни лекарства от лабораторията на СциСОНИ преди да напуснем Лондон. До два дни ще си напълно възстановена.