- Стой на място!
Най-близкият от тях пристъпи към мен. Облечената му в черна ръкавица ръка държеше пистолет. Водачът на отряда бе изключително могъщ медиум. В оскъдната светлина различих мършавото му лице, присвитите като цепки очи и тънките, стиснати устни.
- Стига си бягала, Пейдж - викна той от другия край на покрива. - Защо не дойдеш да се скриеш от дъжда?
Огледах набързо обстановката. Съседната постройка бе запустяла офисна сграда. Разстоянието дотам бе голямо, може би шест метра, а отвъд нея имаше оживена улица. Никога преди не бях опитвала подобен скок, но освен ако не исках да атакувам медиума и още веднъж да изляза от тялото си, трябваше да опитам.
- Благодаря, ще пропусна - отвърнах и хукнах отново.
Сред войниците се разнесоха тревожни викове. Скочих на
по-ниско ниво на покрива. Медиумът се носеше подир мен. Чувах тупкането на стъпките му секунди след моите собствени -той бе навикнал на подобни гонитби. Не можех да си позволя да спра, дори и за миг. Бях лека и пъргава, достатъчно слаба, за да се провирам през пролуки и между перила, но същото важеше и за моя преследвач. Веднъж стрелях с пистолета през рамо, но той просто се наведе, без да забавя крачка. Вятърът отнесе смеха му встрани, тъй че не успях да преценя колко е наблизо.
Пъхнах оръжието обратно в джоба си. Нямаше смисъл да стрелям, щях само да пропусна мишената. Свих и отпуснах пръсти, готвейки се да се уловя за улука. Мускулите ми горяха, дробовете ми се напрягаха до пръсване. Парване в глезена ме извести, че съм се наранила, но трябваше да продължа напред. Да тичам или да се бия. Да бягам или да умра.
Медиумът преодоляваше препятствията, бърз и плавен като вода. Адреналинът пулсираше във вените ми. Прескачах тръби и вентилационни шахти, набирах скорост, като същевременно се опитвах да насоча шестото си чувство към медиума. Съзнанието му беше силно и бързо като него самия. Не можех да го прикова на едно място, не можех дори да зърна добре образа му. Нямаше нищо, което да сторя, за да го забавя.
Възбудата и адреналинът притъпяваха болката в глезена ми и ето че скоро пред мен се ширна петнайсететажната бездна. От другата й страна имаше корниз с водосточен улук, а след това - пожарна стълба. Успеех ли да стигна дотам, можех да се спусна по нея и да се изгубя в суматохата на 5-и район. Можех да се измъкна. Да, щях да успея. В главата ми прозвуча насърчителният глас на Ник: Присвий коленете към гърдите. Не откъсвай поглед от мястото за приземяване. Сега или никога. Оттласнах се с всички сили и полетях над пропастта.
Тялото ми се блъсна в масивна тухлена стена. Устната ми се разцепи от удара, но все още бях в съзнание. Пръстите ми се вкопчиха във водосточния улук, а краката ми заритаха, търсейки опора. Използвах цялата си останала енергия, за да се придърпам нагоре. Острият ръб на улука се впиваше дълбоко в дланите ми. От джоба на якето ми изпадна монета и полетя към тъмната улица.
Триумфът ми не трая дълго. Докато изпълзявах върху стрехата, с охлузени и кървящи ръце, гръбнакът ми се взри-ни от пронизваща болка, която едва не ме събори от покрива. Стенейки, извих шия назад и видях дългата, тънка стрела, забита в кръста ми.
Флукс.
Те имаха флукс.
Наркотикът се устреми във вените ми. След шест секунди цялата ми кръвоносна система вече бе пропита от него. Помислих си две неща - първо, че Джаксън ще ме убие, и второ, че всъщност няма значение, защото и без това ще умра. После пръстите ми отслабиха хватката си.
Небитие.
3.В плен
Това сякаш продължаваше до безкрай. Не знаех кога е започнало, нито виждах кога ще свърши.
Помнех движение, гърлен рев, усещането, че ме завързват за твърда повърхност. Убождане от игла, а после всепоглъщаща болка.
Реалността беше изкривена. Близо до мен имаше свещ, но пламъкът и нарастваше до размерите на преизподня. Бях като затворена в пещ. Потта струеше като восък от всичките ми пори. Аз бях огън. Аз горях. Цвърчах и се овъглявах, а после изведнъж замръзвах, отчаяна за топлина, чувствайки, че умирам. Нямаше междинно състояние. Само безкрайна, нескончаема болка.
Препаратът Флуксион 14 бе разработен като съвместен проект на медицинските и военни експерти на Сцион. Предизвикваше осакатяващ ефект, наречен фантасмагория, по-известен сред потърпевшите зрящи като „мозъчна чума“ - серия от ярки халюцинации, предизвикани от изкривяване на човешката сънорама. Връхлитаха ме видение след видение, а от гърдите ми се изтръгваха викове, щом болката станеше твърде силна, за да я понасям в мълчание. Ако имаше ад, то това бе определението за него. Това беше адът.