- Горчива е на вкус - предупреди ме той, - но ще ми позволи да видя спомените ти по-ясно.
- Какво виждаше досега?
- Фрагменти. Периоди на тишина. Всичко зависи от това как си се чувствала в дадения момент, каква е била силата на усещанията ти. Доколко тази част от паметта продължава да те вълнува.
Сведох очи към отварата.
- Тогава това надали ще е нужно.
- Ще те улесни.
Вероятно беше прав. Самата мисъл да се изправя пред подобен спомен вече караше ръцете ми да треперят. С чувството, че се отричам за пореден път от целия си живот, вдигнах чашата към устните си.
- Чакай.
Аз спрях.
- Пейдж, не си длъжна да ми показваш този спомен. Зара ди теб самата се надявам да го сториш. Да намериш сили. Но можеш да кажеш и не. Ще уважа желанието ти.
- Не бих проявила такава жестокост - отвърнах. - Няма нищо по-лошо от история без край. - И преди той да успее да каже нещо, изпих чая.
Лордът ме бе излъгал - тази течност не бе просто горчива, Тя бе най-противното нещо, което бях слагала в уста - сякаш бях погълнала метални стърготини. Начаса реших, че по-скоро бих пила белина, отколкото някога да вкуся отново отвара от салвия. Повдигна ми се. Лордът хвана лицето ми в ръце.
- Задръж го, Пейдж. Задръж го!
Опитах. Наложи се да върна малка част обратно в чашата, но повечето слезе надолу в стомаха ми.
- И сега какво? - попитах задавено.
- Почакай.
Не се наложи да чакам дълго. Превих се и потреперих, докато вълните от прилошаване ме връхлитаха една подир друга. Вкусът бе толкова натрапчив, че ми се стори, че никога няма да ме напусне.
После светлините угаснаха. Отпуснах се назад върху възглавниците и потънах.
24.Разтварянето
Бяхме се наредили в кръг, като на сеанс. Шестима от Седемте печата.
Надин бе готова да убие някого и това бе изписано върху всеки сантиметър от лицето й. В средата на кръга се намираше Зийк Санс, завързан с кадифени ленти за един стол, положил глава върху ръцете на сестра си. Атакувахме съзнанието му от часове и независимо от цялото му дърпане и стенания Джаксън бе неумолим. Успеехме ли да разкрием дарбата му, тя щеше да е безценен актив за бандата - способността да възпираш всяко външно влияние, било то от духове или от други зрящи. Затова той седеше в креслото си, пушеше пура и чакаше някой от нас да успее да го пробие.
Вече от дълго време Джаксън изучаваше единствено Зийк. Всички други бяхме оставени да движим сами престъпните си схеми. Но дори тези задълбочени проучвания не бяха показали, че нашият нечитаем ще изпитва такава болка под нашия напор. Сънорамата му бе устойчива и непрозрачна, запечатана за духове. Ние ги изпращахме на цели пълчища, без никаква полза - те просто отскачаха из цялата стая, като топчета от полирана повърхност. Оттук и новият му прякор - Черният диамант.
- Хайде, жалка пасмина такава - излая Джаксън, удряйки с юмрук по масата. - Искам да го чуя да пищи три пъти по-силно от това!
Той пускаше „Танца на смъртта“ и пиеше вино още от сутринта - а това никога не бе добър знак. Елайза, цялата почервеняла от усилието да контролира толкова много духове наведнъж, го изгледа ядно.
- Да не си станал сутринта с обратната страна нагоре, Джаксън?
- Продължавайте!
- Не виждаш ли, че се мъчи - сопна се Надин. - Погледни го! Не може да понесе повече.
-Аз се мъча, Надин. Агонизирам от вашата некадърност. -Гласът му бе убийствено тих. - Хайде, деца. Не ме карайте да ставам лош.
Настана кратка тишина. Надин улови брат си за раменете; косата й падна върху лицето му. Сега тя бе тъмнокестенява и по-къса. Тази прическа привличаше по-малко внимание, но Надин я мразеше. Мразеше и цитаделата. Но повече от всичко мразеше нас.
Когато никой не помръдна, Елайза призова един от своите духовни помощници - Джей Ди, муза от седемнайсети век. При появата й в етера светлините примигнаха.
- Ще пробвам с Джей Ди - каза тя. - Ако толкова стар дух не помогне, съмнявам се нещо друго да успее.
- Може би полтъргайст? - подхвърли Джаксън с напълно сериозен тон.
- Няма да използваме полтъргайст срещу него!
- Е, жалко - изпусна кълбо дим той.
В другия край на стаята Ник спусна щорите. Той се ужасяваше от ставащото, но бе безсилен да го спре. Зийк не издържаше на напрежението. Трескавите му очи бяха приковани в духа.