- Не я искам край себе си - каза Тядер, потвърждавайки подозренията ми.
- Но не е ли по-добре да е при нас, отколкото на вашите улици? - попита Нашира. - Тук те не могат да навредят никому, Биргита. Ние няма да им позволим. А след като основем и Шеол III, никога повече няма да ви се наложи да срещнете ясновидец.
Трети контролиран град? Да не би да имаха планове и за Стокхолм? Не ми се мислеше за наказателна колония, в която Свраката отговаря за набавяне на пленниците.
Тядер не снемаше взор от мен. Нямаше аура, но можех да прочета отвращението във всеки сантиметър от лицето й.
- Нямам търпение - каза тя.
Пианистът спря да свири. Разнесоха се аплодисменти и танцуващите двойки се разделиха. Нашира погледна към големия часовник.
- Часът наближава. - Гласът й бе много мек.
- Извинете ме. - Тядер се обърна и се отправи с едри крачки към шведската група, оставяйки свободно пространството между Лорда и мен. Не се осмелявах да срещна очите му.
- Време е да изнеса обръщение към делегатите - каза Нашира. - Арктур, остани при 40. Тя скоро ще ми дотрябва.
Значи наистина планираше да ме убие публично. Лордът склони покорно глава.
- Да, господарке. - После ме хвана грубо за лакътя. - Ела, 40.
Но преди да ме отведе, Нашира рязко се извърна и ме
придърпа към себе си.
- Да не си се порязала, 40?
Лепенките върху бузата ми отдавна ги нямаше, но на мястото все още личеше тънък белег от счупеното стъкло.
- Аз я ударих. - Лордът продължаваше да стиска здраво ръката ми. - Показа неподчинение и трябваше да я накажа.
Висях по средата като парцалена кукла, уловена и от двамата.
- Правилно - рече Нашира. - След толкова години най-сетне започваш да научаваш какво значи да си мой консорт.
После му обърна гръб и се упъти към сцената. Гостите отстъпваха, за да й сторят път.
Музикантът, който и да беше той, започна да свири добре подбрана мелодия, съпровождайки я с призрачен вокал. Гласът ми бе познат, но не можех да се сетя чий е. Лордът ме отведе настрана, под сянката на дългата галерия, и се приведе към мен.
- Готово ли е всичко?
Аз кимнах.
Музикантът наистина имаше прекрасен глас - висок, ангелски фалцет, който отново ми навя смътен спомен.
- Вчера с моите поддръжници организирахме сеанс - каза едва чуто Лордът. - Ще има духове на разположение. Човешки духове, жертвите на Сезон на костите XVIII. На Рефаимите ще им е по-трудно да ги призоват под командата си, отколкото на вас.
- Ами НОБ? Не са ли наоколо?
- На тях не им се разрешава да доближават Кметството, освен в случай на нужда. Разположени са край моста.
- Колко души?
- Трийсет.
Кимнах отново. Всеки от емисарите имаше поне по един бодигард, но те бяха от ДОБ. Явно не им се нравеше да ги пазят дегенерати. За наш късмет сред тези стражи липсваха зрящи.
Лордът вдигна очи към тавана, където Лис изпълняваше акробатичните си номера.
- Лис явно се е възстановила.
-Да.
- Значи сме квит.
- Да, всички дългове помежду ни са уредени. - Помислих за онова, което предстоеше. - Ами ако Нашира ме убие? Кой ще изпълни тренодията?
- Всичко ще мине по план, Пейдж. Не губи надежда. -Той погледна към сцената. - Надеждата е единственото, което може да спаси всички ни.
Последвах погледа му. Стъкленицата с безжизненото цвете стоеше там, върху малък постамент.
- Надежда за какво?
- За промяна.
Прозвучаха финалните акорди на песента. От всички страни на залата екнаха аплодисменти. Исках да надзърна, да видя кой е изпълнителят, но главите на делегатите ми пречеха.
Един червеноризец излезе на сцената. 22. Провлачената му походка показваше, че добре се е наквасил със сместта на Дъкет.
- Дами и господа - започна той. - Моля вашите аплодисменти за ве... великия сюзерен Нашира Саргас, кръвен суверен на... рефаимската раса.
И той слезе, олюлявайки се. Прикрих усмивката си. За него поне нямаше нужда да се безпокоим.
Нашира пристъпи на подиума под звуците на нестихващи ръкопляскания. Двамата с Лорда си размениха погледи.
- Уважаеми гости - започна, - добре дошли в сционската столица на Шеол I. Бих искала да изкажа нашата благодарност, задето уважихте тазвечершното ни празненство. Изминаха вече двеста години от пристигането ни в Британия. Извървяхме дълъг път от далечната 1859-а. Както сами виждате, полагаме всички усилия да превърнем този първи контролиран град в средище на красота, уважение, и най-вече на съчувствие. Рехабилитационната ни система позволява на младите зрящи, постъпващи при нас, да получат възможно най-доброто качество на живот.