- Не - показах се иззад гърба му аз. - Не можеш да...
Не успях да довърша. Ударът, който тя ми нанесе, ме повали на земята. Падайки, мярнах ръба на един сандък, който се заби над окото ми, отваряйки рана. Ръцете ми се заровиха право в натрошеното стъкло. Чух Лордът да произнася името ми със задавен от ярост глас - но после се появиха Тубан и Ситула, нейните верни слуги, дошли да се разправят с него. Тубан извади ножа си и го удари с дръжката по главата. Но той не падна. Този път нямаше да коленичи пред фамилията Саргас.
- Ще се разправя с теб по-късно, Арктур. А сега те лишавам от титлата „кръвен консорт“. - Нашира се отдръпна от него. - Тубан, Ситула - отведете го в галерията.
- Да, господарке. - Тубан сграбчи Лорда за гърлото. -Време е да си платиш дълговете, изменнико на плътта.
Ситула също го улови за рамото. Засрамена, че братовчед й е предател. Той не обелваше и дума.
Не, не. Не можеше всичко да свърши така, не и като Сезон на костите XVIII. Той не беше вече кръвен консорт. Беше съсипан. Бях угасила и последния му лъч светлина. Потърсих очите му, мъчейки се отчаяно да видя надежда за спасение, но те бяха тъмни и застинали и единственото, което долових, бе неговото мълчание. Застанали от двете му страни, Тубан и Ситула го повлякоха навън.
Нашира нагази сред натрошените стъкла. Аз останах неподвижно на пода, където бях паднала. Горчива жлъч се надигаше в гърлото ми. Що за глупачка бях. Какво ли изобщо си мислех? Какво правех?
- Часът ти настъпи, сънеброднице.
- Най-сетне. - От раната на главата ми сълзеше кръв. -Твърде дълго чака.
- Трябва да се радваш. Доколкото разбирам, подобните на теб копнеят за етера. Тази вечер ще можеш да се слееш с него.
- Никога няма да получите този свят. - Сега цялото ми тяло се тресеше - от гняв, не от страх. - Може да ме убиете. Да плените духа ми. Но не и да плените всички ни. Седемте печата ви очакват. Джаксън Хол ви очаква. Целият синдикат ви очаква. -Вирнах брадичка и я изгледах дръзко в очите. - Желая ви късмет.
Нашира ме дръпна за косата и ме изправи на крака. Лицето й се доближи на сантиметри от моето.
- От теб можеше да стане повече. Много повече. А както се оказва, скоро ще бъдеш нищо. Всичко, което си била, ще стане мое. - С рязко движение на ръката, тя ме тласна в железните обятия на един Рефаим. - Алсафи, отнеси тази торба кокали на сцената. Време е вече да я отървем от духа й.
Нямаше как да разсъждавам, докато Алсафи ме мъкнеше нагоре по стълбите. Върху главата ми бе надяната торба. Устните ми бяха подути, бузите ми горяха. Едва си поемах дъх.
Лордът вече го нямаше. Бях го изгубила. Единственият ми рефаимски съюзник бе заловен заради мен. Нашира нямаше просто да го убие, не и след като бе паднал толкова ниско да докосва човешко същество с голи ръце. Това бе повече от предателство. Целувайки ме, държейки ме, кръвният консорт бе опозорил цялата си фамилия. Той вече не беше достоен кандидат. Не беше нищо.
Алсафи ме стискаше здраво над лакътя. Скоро щях да умра. След по-малко от десет минути щях да се съединя с етера, като всички останали духове. Сребърната ми нишка щеше да се прекъсне. Никога повече нямаше да се върна в своето тяло, тялото, което бях обитавала деветнайсет години. От този миг нататък щях единствено да служа на Нашира.
Смъкнаха торбата от главата ми. Намирах се отстрани на сцената, където пиесата вече приключваше. Двама Рефаими -Алсафи и Теребел - стояха от двете ми страни. Теребел се приведе към мен.
- Къде е Арктур?
- Отведоха го към галерията. Тубан и Ситула.
- Ние ще се погрижим за тях. - Алсафи пусна ръката ми. -От теб се иска само да забавиш кръвния суверен, сънеброднице.
Знаех, че Теребел е на страната на Лорда, но не подозирах за Алсафи. По нищо не личеше двамата да си симпатизират.
Надзирателят побягна в прогизнал от изкуствена кръв костюм, захвърляйки ножа след себе си. Писъците му за милост отекваха сред стените на залата. Сред окуражителните възгласи на публиката група актьори, облечени в сционски униформи, го подгониха навън към улицата. Аплодисментите бяха оглушителни. Те продължиха и когато Нашира се изкачи по стъпалата, появявайки се отново на сцената.
- Благодаря ви за топлото отношение, дами и господа. Радвам се, че пиесата ви е харесала. - Не изглеждаше никак радостна. - За мен ще е удоволствие, преди края на вечерта, да ви представя и кратка демонстрация на това как работи правосъдната система тук, на Шеол I. Една от нашите зрящи показа такова неподчинение, че не може да й се позволи да живее. Подобно на Кървавия крал, тя трябва да бъде прогонена завинаги от нашите владения, там, където вече няма да навреди на никого. Подмолната дейност на ХХ-59-40 има дълга история. Тя произхожда от графство Типерари, дълбоко в аграрния юг на Ирландия - район, печално известен с антидържавните си настроения. - Катал Бел пристъпи неловко от крак на крак. Сред делегатите се дочу мърморене. - След пристигането си в Англия бива незабавно въвлечена в лондонския престъпен синдикат. Вечерта на седми март убива двама други ясновидци - Жандарми, намиращи се на сционска служба. Това е хладнокръвен, жесток акт. Жертвите й умират бавно и мъчително. Още същата нощ е доведена в Шеол I.