Нашира прекоси сцената.
- Надявахме се да я превъзпитаме, да я научим да контролира своята дарба. За нас е болезнено да губим млади зрящи. Болезнено е и за мен да призная, че всичките ни усилия да я насочим в правия път се провалиха. За нашето съчувствие тя се отплати с наглост и бруталност. Това не ни остави друг избор, освен да я изправим пред възмездието на Инквизитора.
Огледах се наоколо. Не видях ешафод, нито бесилка или нещо подобно. Но видях меч.
Кръвта застина във вените ми. Това не беше обикновен меч. Златно острие, черна дръжка. Това бе Гневът на Инквизитора, оръжието, с което обезглавяваха политическите предатели. Използваше се само когато заловяха зрящи шпиони в Уестминстърското архонтство. Аз бях дъщеря на изтъкнат сционски учен. Змия в пазвата на държавата.
Алсафи и Теребел изчезнаха зад кулисите. Останах насаме с Нашира. Тя обърна глава към мен.
- Ела насам, 40.
Подчиних се без колебание.
Л С 1
В залата се разнесе приглушен ропот.
- Предателка! - извика Катал Бел, последван от възгласите на още неколцина. Аз не се обърнах. Доста нагло от страна на Бел да нарича мен предателка.
Вървях с високо вдигната глава, мъчейки се да се съсредоточа единствено върху Нашира. Не поглеждах към публиката, нито към галерията, където бяха отвели Лорда. Спрях на няколко крачки от нея. Тя бавно ме заобиколи. Продължих да гледам право напред, дори когато мина зад гърба ми.
- Може би се чудите как въздаваме справедливост тук. Дали с въже, или с огън, както в старите времена. Ето меча на Инквизитора, доставен специално от цитаделата. - Тя посочи оръжието. - Но преди да замахна с него, искам да ви покажа нещо друго - великия дар на Рефаимите.
Емисарите затаиха дъх.
- Едуард VII е бил любопитен човек. Печално известно е, че се е набъркал в неща, в които не е бивало да се бърка. Опитал се е да контролира сили отвъд човешките познания. Сили, които ние, Рефаимите, познаваме много добре.
Биргита Тядер се бе вторачила в сцената със свъсено чело. Няколко от делегатите, след които и Бел, потърсиха с поглед телохранителите си.
- Представете си най-разпространения вид енергия на земята - Нашира потегна ръка към един близък фенер. - Електричеството. То движи целия ви живот. Осветява градовете и домовете ви. Позволява ви да общувате помежду си. Етерът, Източникът - жизнената сила на Рефаимите - е доста подобен на него. Той може да носи светлина в мрака, познание в невежеството. - Фенерът внезапно се разгоря ярко. - Но когато се използва неправилно, може да унищожава. Да убива. - Светлината изгасна.
- Аз притежавам дарба, която се оказа много полезна през последните две столетия. Някои зрящи показват особено безотговорни умения. Те канализират етера- обиталището на мъртвите - по начини, способни да доведат до насилие и лудост. Именно такъв е бил и Кървавият крал, което е предизвикало трагичната му серия от убийства. Аз съм способна да отстранявам тези опасни отклонения. - Тя посочи към мен. - Ясновидството, подобно на енергията, не може да бъде унищожено, а само прехвърлено. Когато 40 умре, в крайна сметка друг зрящ ще доразвие дарбата й. Но междувременно, държейки я в себе си, аз ще се погрижа тя да не носи вреда.
- Май започна да си измисляш, а Нашира?
Думите неволно се откъснаха от езика ми. Тя се обърна и ме изгледа. Очите й метнаха искри.
- Никога повече няма да проговориш.
Гласът й бе тих.
Рискувах да надзърна към галерията. Беше празна. Долу, под нас, Майкъл мушна ръка в джоба си. У него бе единият от пистолетите.
В дъното на залата се разтвори врата. Теребел, Алсафи и Лордът. Погледите ни се срещнаха над главите на множеството. Златната нишка потрепери. Видях образ на нож - този на пода, който Надзирателят беше захвърлил. Намираше се на метър-два от Нашира. Докато тя се обръщаше с гръб към публиката, духът ми се стрелна през пространството, което ни разделяше. С всеки грам сила, който намерих у себе си, се стоварих върху плутонната й област. Атаката й дойде изневиделица. Придадох на духа си масивна, чудовищна форма, способна да пробие всяка бариера.