Сънорамата му бе толкова близо. Подготвих духа си. Не ме беше грижа колко жестоко ще го нараня. Той бе убил Лис; сега аз щях да убия него. Лордът ме улови за китката.
- Недей. Ние ще се погрижим за него.
- Искам аз да го направя.
- Не можеш да отмъстиш за нея, сънеброднице. - Плейона гледаше по посока на врага. - Върви на ливадата. Времето изтича.
- Да, върви на ливадата, 40. Хвани нашия влак за нашата цитадела. - Гомейса се показа иззад колоните. Очите му бяха налети със свежа аура - последната, която бе взел от Лис Раймор. - Толкова ужасно ли беше тук, 40? Ние ти предложихме своето убежище, своята мъдрост, дадохме ти нов дом. Тук ти не беше неестествена - вярно, понизшестояща, но имаща своето място. Докато за Сцион си само симптом на чумата. Обрив върху тънката им кожа. - Той протегна скритата си в ръкавица ръка. - Там нямаш дом, сънеброднице. Остани при нас. Виж какво се таи в дълбините.
Мускулите ми се напрегнаха до скъсване. Той гледаше право към мен - в очите ми, в сънорамата ми, в най-тъмните ми кътчета. Знаеше, че думите му имат смисъл. Познаваше добре извратената им логика; бе разчитал на нея в продължение на два века, използвайки я, за да изкушава слабите. Преди да успея да му отговоря, Лордът ме блъсна с ръка и ме събори на земята. Извито острие прелетя със звън край рамото му, над главата ми. Не го бях видяла в мрака. Докато падах на пода, той се втурна към Гомейса. Теребел и другият Рефаим затичаха след него, като надаваха страховити звуци, събирайки свити от духове. Ник ме сграбчи, за да ме изправи, но аз не усещах ръцете му. Усещах единствено етера, където танцуваха Рефаимите.
Въздухът около мен изтъня като сребрист воал. Не виждах четиримата биещи се, но долавях техните движения. Всяко напрягане на мускул, всяка стъпка и обръщане изпращаха вибрации през етера. Те танцуваха на ръба на живота. Танц на титани, танц на смъртта.
Загиналите от Сезон на костите XVIII все още витаеха наоколо. Теребел събра около трийсет от тях и ги запрати по посока на колоните. Сплетени един в друг, те се стовариха върху сънорамата на Гомейса. Никой зрящ не би оцелял след подобен удар.
Неговият смях се извиси до тавана. С едно махване на ръката той разпръсна множеството; духовете се разлетяха из цялата зала като късчета от раздробено огледало. Тялото на Теребел бе захвърлено срещу една колона като парцалена кукла. В смръзналия въздух се разнесе кухият трясък на кост, срещнала мрамор. Когато другият Рефаим се нахвърли срещу него, той просто вдигна рязко ръка. Движението запрати нападателя върху сцената. Дъските се разцепиха под тежестта му и той пропадна през тях.
Отстъпих назад, подхлъзвайки се върху кървавия под. Нима Гомейса бе някакъв вид полтъргайст? Явно можеше да използва апорт - да движи неща, без да ги докосва. При тази мисъл сърцето заби лудешки под ребрата ми. Той можеше да ме размаже в стените или тавана, когато си поиска.
Остана единствено Лордът. Той се обърна с лице към противника си, страховит в сумрака.
- Е, заповядай, Арктур - рече Гомейса, разпервайки широко ръце. - Дойде време за разплата.
И тогава сцената се взриви.
29.Раздялата
Усетих как бедрото ми изпука. Ник ме сграбчи, изправи ме на крака и ме затегли навън, към фоайето. Едва бяхме достигнали вратата, когато пламъците ни застигнаха. Хвърлих се на земята и закрих главата си с ръце. От Кметството изригнаха огнени кълба, разбивайки прозорците. Приведена ниско, запълзях колкото се може по-бързо. Ракетният пистолет все още беше в ръката ми.
Експлозията бе оглушителна. Горещата вълна ме отхвърли назад. Приземих се тежко върху дясната си страна.
Никой от харлитата не притежаваше боеприпаси, с които да предизвика такава експлозия. Джулиан навярно бе скрил нещо от мен. Кога бе успял да заложи подобна мина и откъде я бе взел? Може би от Ничията земя? И що за мина бе способна да превърне цяла една сграда в огнен ад?
Сред гъстия пушек Ник ме хвана за лакътя и ме повдигна отново. От косата ми изпопадаха натрошени стъкла. Давеше ме кашлица, очите ми смъдяха.
- Чакай - дръпнах се от него. - Лордът...
Не можеше е мъртъв. Ник викаше нещо, но гласът му идваше сякаш от много далеч. Опитах да използвам златната нишка. Да видя, да чуя, да почувствам чрез нея. Нищо.