Накрая ни вкараха като стадо в дълга, внушителна зала. От пода до тавана се издигаха маслиненозелени рафтове, отрупани с красиви стари книги. По протежение на една от стените се редяха единайсет прозореца с цветни витражи. Интериорът бе класически, с полиран мраморен под. Аз стоях между Джулиан и Себ, напрегнала докрай всичките си сетива. Джулиан също бе неспокоен. Погледът му непрестанно се местеше преценяпащо от един облечен в бяло пленник към друг. Това бе истинско стълпотворение - сборище от всякакви видове зрящи, от авгури и гадатели до медиуми и сензори.
Плейона се отдели от нас и застана на подиума в предната част на залата заедно с още осем подобни на нея създания, явно Рефаими. Шестото чувство потръпна в мен. След като всички се събраха, над множеството лъхна мъртвешка тишина. После една жена пристъпи напред и започна да говори.
4.Лекция за сянката
- Добре дошли в Шеол I.
Рефаимката бе висока близо два метра. Чертите й бяха абсолютно симетрични: дълъг прав нос, високи скули, неподвижни, дълбоко разположени очи. Светлината на свещите хвърляше отблясъци върху косата и бронзовата й кожа. Носеше черни дрехи, както и останалите, но със златни ивици отстрани и върху ръкавите.
- Аз съм Нашира Саргас - продължи тя с хладен, алтов глас - и съм кръвният суверен на рефаимската раса.
- Това шега ли е? - прошепна някой.
- Шшт! - просъска му друг.
- Преди всичко държа да се извиня за мъчителното начало на пътуването ви дотук, особено ако първо сте били настанени в Тауър. Повечето ясновидци са останали с впечатлението, че призоваването им в нашето лоно е свързано с екзекуция. Всъщност ние използваме Флуксион 14, за да осигурим безпрепятственото ви преместване в Шеол I. След угояването ви вие бяхте транспортирани с влак до място за задържане и наблюдение. Дрехите и личните ви вещи бяха конфискувани.
Слушайки, изучавах тази жена, оглеждах етера около нея. Никога преди не бях долавяла такава аура. Щеше ми се да мога до я зърна. Сякаш бе съставена от няколко различни вида, претопени в едно странно поле от енергия.
Имаше и нещо друго. Оттенък на студенина. Повечето пури излъчват мек, топъл сигнал, сякаш минаваш покрай отоплителен уред, но тази предизвикваше у мен ледени тръпки.
- Знам, че сте учудени да видите този град. Той навярно ви с известен като Оксфорд. Съществуването му бе отречено от нашето правителство през деветнайсети век, дълго преди вие да се родите. Предлогът беше карантина след опустошителен ножар. Всичко това е лъжа. Той просто бе затворен, за да можем ние, Рефаимите, да го превърнем в свой дом. Заселихме се тук преди двеста години, през 1859. Тогава вашият свят бе достигнал ниво, наричано от нас „праг на етера“.
Тя огледа лицата ни.
- Повечето от вас са ясновидци и разбират, че навсякъде около нас съществуват духовни съзнания, твърде упорити или страхливи, за да срещнат окончателната си смърт в сърцето на етера. Вие можете да общувате с тях, а в замяна те ви предоставят напътствия и защита. Но тази връзка си има цена. Ако материалният свят се пренасели с бродещи духове, това предизвиква дълбоки разриви в етера, докато в един момент прагът на етера рухне. Когато това се случи със Земята, тя ще остане изложена на по-висше измерение, наречено Отвъдното. Нашето измерение. По този начин се озовахме тук.
Нашира обърна взор към затворниците от моята редица.
- Вие, човеците, направихте много грешки. Застлахте плодородната си земя с трупове, обременихте я с безутешни призраци. Сега тя принадлежи на Рефаимите.
Погледнах Джулиан и видях собствения си страх отразен в неговите очи. Тази жена трябваше да е луда.
Помещението се изпълни с тишина. Нашира Саргас разполагаше с пълното ни внимание.
- Всички ние, рефаимската раса, сме ясновидци. Сред нас няма незрящи. Откакто настъпи пробивът между нашите два свята, сме принудени да делим Отвъдното с паразитно племе,
наречено Емити. Те са безсъзнателни, скотски създания, с апетит за човешка плът. Ако не беше нашето присъствие, те щяха да прекосят прага и да дойдат тук. Да дойдат за вас.
Да, несъмнено беше луда.
- Всички вие бяхте задържани от човеци, намиращи се на служба при нас. Наричаме ги червеноризци. - Нашира посочи редицата от мъже и жени в червени одежди, строена в дъното на библиотеката. - След пристигането си взехме много ваши събратя под своето крило. В замяна на усилията им ги обучаваме да унищожават Емитите като част от наказателен батальон, защитавайки „коренното“ ви население. Този град служи като маяк за изчадията, отвличайки ги от останалия материален свят. Проникнат ли отвъд стените му, червеноризците биват призовани да ги изтребят. Подобни прониквания се оповестяват с вой на сирена. Съществува реален риск от осакатяване.