Выбрать главу

Също така, помислих си, съществува реален риск всичко това да се случва само в главата ми.

- Изборът, който ви предлагаме, е алтернатива на участта, очакваща ви в Сцион: смърт чрез обесване или удавяне. Или дълъг, мрачен престой в Тауър, какъвто някои от вас вече са изпитали на гърба си.

В реда зад мен някакво момиче започна да хленчи. Хората от двете страни й зашъткаха.

- Разбира се, не сме длъжни да работим заедно с вас. -Нашира закрачи покрай предната редица пленници. - Когато дойдохме в този свят, го заварихме слаб и уязвим. Само част от вас са ясновидци, а още по-малко имат що-годе полезни способности. Можехме да ви оставим в ръцете на Емитите. И щяхме да имаме пълното основание, имайки предвид какво сте сторили със своя свят.

Себ мачкаше ръката ми. В ушите си усещах лек звън. Това бе абсурдно. Просто някаква лоша шега. Или мозъчна чума. Да, по-вероятно последното. Сцион искаше да ни накара да мислим, че сме се побъркали. А може и наистина да беше така.

- Но ние ви съжалихме. Проявихме милост. Договорихме се с вашите управници да започнем от това малко островче.Да ни дадат града, който кръстихме Шеол I, и да ни изпращат определен брой ясновидци на всеки десет години. Основният ми източник беше и си остава столицата Лондон. Там вече от сдем десетилетия действа сционската система за сигурност. Това силно увеличи шансовете ясновидците да бъдат разпознати, преместени и интегрирани в ново общество, далеч от тъй наречените незрящи. В замяна на тази услуга ние поехме ангажимент да не унищожаваме света ви. Вместо това, планираме да поемем контрол над него.

Не бях сигурна, че разбирам какво казва, но едно ставаше ясно: ако говореше истината, то Сцион не бе нищо повече от марионетна държава. Която си служеше с нас като с разменна монета.

Това не ме изненадваше особено.

Момичето от задния ред не издържа повече. Нададе сподавен писък и се втурна към вратата.

Но нямаше никакъв шанс срещу куршума.

От всички страни се надигнаха викове. Ноктите на Себ се впиха в дланта ми. В настъпилия хаос, един от Рефаимите излезе напред.

- ТИШИНА.

Шумът спря веднага.

Изпод косата на момичето бавно разцъфваше локва кръв. Очите й бяха отворени, съхранили объркания си, ужасен израз.

Убиецът беше човек, облечен в червено. Той прибра револвера в кобура и застана с ръце зад гърба. Две момичета, носещи същата униформа, грабнаха тялото за ръцете и го извлякоха навън.

- Все ще се намери по някой жълторизец11 - каза едната, достатъчно силно, за да я чуят всички.

По мраморния под остана размазана диря. Нашира ни изгледа без следа от емоция.

- Ако още някой иска да бяга, сега е моментът да го стори. Уверявам ви, че ще се намери място в гробищата.

Никой не помръдна. В последвалата тишина рискувах да вдигна очи към подиума и срещнах погледа на един от Рефаимите.

Той явно ме наблюдаваше от известно време. Взорът му бе прилепен право в мен, сякаш очакваше и най-малкия признак на неподчинение. Кожата му имаше цвета на тъмно злато, върху който се открояваха жълтите ириси с тежки клепачи. Бе най-високият от петимата мъже, с гъста кестенява коса и черни одежди с бродерия. Около него витаеше странна, мека аура, засенчвана от тази на останалите. Никога не бях виждала нещо по-прекрасно и ужасяващо от него. В стомаха ми се надигна спазъм и побързах да сведа поглед обратно към пода. Дали можеха да ме застрелят само задето гледам?

Нашира продължаваше да говори, крачейки пред редиците.

- През годините ясновидците са развили значителни умения. Вие сте навикнали да оцелявате. Самият факт, че стоите тук и толкова дълго сте избягвали плен, е свидетелство за колективната ви способност за приспособяване. Вашите дарби са безценни в борбата срещу Емитите. Ето защо през всяко десетилетие ние събираме колкото можем повече от вас и ви държим в Тауър, в очакване на предаването ви от Сцион. Моментът, в който жънем плодовете на тези свои усилия, наричаме Сезон на костите. Това е Сезон на костите XX. Скоро всеки от вас ще получи идентификационен номер, а на онези, които са ясновидци, ще бъдат зачислени рефаимски наставници. - Тя посочи към стоящите около нея. - Наставникът е ваш господар във всичко. Той ще тества способностите ви и ще оцени вашата стойност. Проявите ли малодушие, ще ви се даде жълта туника -тази на страхливците. Що се отнася до незрящите - тоест онези неколцина от вас, които не разбират за какво говоря, - те ще работят в нашите жилища като прислуга.