- Какво е станало?
- Нея я наложиха с пръчки. А зрящия, когото хранеше, получи четири дни лишаване от сън. Беше полуобезумял, когато го пуснаха.
Виж, това беше ново наказание за мен. Съзнанието на зрящите функционираше на две нива: на живота и на смъртта.
Това бе изморително. Четири дни лишаване от сън можеха да побъркат всекиго.
- Кой внася храната в града?
- Нямам представа. Може би идва с влака. Между Лондон и Шеол I има железница. Естествено, никой не знае къде е входът за тунела. - Тя премести краката си по-близо до пламъка. - Колко дълго според теб си била в мозъчна чума?
- Стори ми се вечно.
- Било е пет дни. Оставят новобранците да минат през петдневен ад, преди да им дадат противоотровата.
- Каква е целта?
- Да си научат отрано мястото. Да знаят, че тук не са нищо повече от номер, докато не спечелят цветната туника. - Лис отпи от купата си. - Значи си отседнала в „Магдалена“?
-Да.
- Вероятно ти е омръзнало да ти го повтарят, но смятай, че си извадила късмет. „Магдалена“ е една от най-безопасните резиденции за хората.
- Колко са общо на брой?
- Хората ли?
- Не, резиденциите.
- А, те ли. Всяка резиденция е нещо като малък квартал. Има седем за хората: „Бейлиъл“, „Корпус“, „Ексетър“, „Мъртън“, „Ориъл“, „Куийнс“ и „Тринити“.14 Нашира живее в Резиденцията на Сюзерена, където сте били за приветствената реч. Малко по на юг е Катедралата15. Остават още Крепостта, или както я наричат Центърът за задържане, и тази дупка тук, Птичарникът. Улицата отвън е Главната, а следващата, успоредна на нея, е Магдаленската алея.
- А по-нататък?
- Пущинак. Казват му Ничия земя. Пълен е с мини и вълчи ями.
- Някой опитвал ли е да го прекоси?
- Да. - Видях как раменете й се напрегнаха. - Как беше престоят ти в Тауър?
Вдигнах очи към нея.
- Не съм била в Тауър.
- Ти да не си родена със сребърна лъжица в устата? -Намръщих се, а Лис поклати глава. - Зрящите се събират за всеки Сезон на костите в продължение на десет години. Някои излежават почти цялото това време в Тауър, преди да ги докарат тук.
- Сигурно се шегуваш. - Това обясняваше защо онзи клетник говореше за девет години.
- Ни най-малко. Те не си поплюват, когато става дума за подчинение. Знаят слабите ни места и как най-добре да ни пречупят. Десет години в Тауър ще направят всекиго мек като памук.
- Какви са те?
- Знам само, че не са хора. - Тя топна сухара си в чорбата. - Държат се като богове. И обичат да се отнасяш с тях като с такива.
- А ние сме техните поклонници.
- Не просто поклонници. Дължим им живота си. Постоянно ни напомнят, че ни защитават от Зумерите и че робството е „за наше собствено добро“. Че е по-добре да сме роби, отколкото мъртъвци. Или пък жертви в ръцете на Инквизитора.
- Зумери?
- Така наричаме Емитите.
- Защо?
- Нямам идея, винаги е било така. Предполагам, че са го измислили червеноризците. Те са тези, които трябва да отблъскват нападенията им.
- Често ли се налага?
- Зависи от сезона. През зимата атакуват много повече. Трябва да слушаш сирената. Равният тон призовава червеноризците. Ако сигналът започне да се променя, бягай да се криеш. Това означава, че идват.
- Все още не разбирам какво представляват. - Отчупих късче от сухара. - Нещо като Рефаимите ли?
- Чувала съм разни истории. Червеноризците обичат да ни плашат. - Светлината от пламъка играеше по лицето й. - Разправят, че Емитите приемали различни форми. Че само близостта им можела да те убие. Били способни да изтръгнат духа от тялото ти. Някои ги наричат гниещи гиганти, каквото и да значи това. Не знам кое е вярно и кое не, но определено ядат човешка плът. Пристрастени са към нея. Не се учудвай, ако срещнеш хора с липсващи крайници.
Вероятно трябваше да изпитам погнуса, но бях като замаяна от нереалността на чутото. Лис се пресегна да оправи завесата, скриваща ни от погледите на посетителите. Погледът ми падна върху купчина цветно трико.
- Ти си акробатката - рекох.
- Да, хареса ли ти номерът ми?
- Беше чудесен.
- Така си изкарвам кинтите тук. Добре, че усвоих бързо занаята - иначе преди се изхранвах с крънкане по улиците. -Тя облиза устни. - Видях те снощи, докато Плейона ви водеше покрай сцената. Всички обсъждаха аурата ти.
Не отвърнах нищо. Беше опасно да говоря за аурата си, особено с някого, когото едва познавах. Лис ме огледа.
- Имаш ли духовно зрение?
- Не. - Това беше истина.
- Защо те арестуваха?
- Убих човек. Един Жандарм. - Отново истина.
-Как?
- С нож. Изпуснах си нервите. - Лъжа.
Лис ми хвърли продължителен поглед. Имаше пълно зрение, типично за гадателите. Можеше да види червената ми аура така ясно, както и лицето ми. Ако бе подготвена по темата, лесно щеше да отгатне в коя категория попадах.