- Не мисля така. - Пръстите й избарабаниха по пода. - Ти никога не си проляла и капка кръв.
За гадателка беше доста добра.
- Не си оракул - каза тя повече на себе си, отколкото на мен. - Виждала съм оракули. Твърде спокойна си за фурия, а определено не си и медиум. Значи трябва да си... - В очите й проблясна догадка и тя наклони изпитателно глава. - Сънебродница. Такава ли си?
Не отговорих нищо и накрая тя отвърна взор от моя.
- Е, това изяснява нещата.
- Кои по-точно?
- Защо Арктур те е взел. Никога досега не е намирал такава като теб, а наистина му е нужна. Докато си негова, ще бъдеш защитена. Никой няма да те докосне и с пръст. Но ако тя те разконспирира, тежко ти.
- Защо?
- Отговорът няма да ти хареса.
- Съмнявам се, че нещо вече може да ме учуди.
- Нашира има специални способности - рече Лис накрая. - Забеляза ли онази странна аура, която струи от нея? -Аз кимнах. - Това е защото притежава повече от една дарба. Използва няколко различни пътеки към етера.
- Но това е невъзможно. Всички ние имаме само по една дарба.
- Мислиш си, че познаваш реалността? Е, забрави я. Шеол I има свои собствени правила. Приемеш ли го веднъж, всичко ще стане по-лесно. - Тя придърпа ожулените си колене под брадичката. - Нашира има пет ангели-пазители. По някакъв начин кара всичките да стоят край нея.
- Заклинателка ли е?
- Нямаме представа. Трябва да е била някога, но после аурата й се е нарушила.
- От какво?
- От ангелите. - Тя ме видя да смръщвам вежди и въздъхна. -Това е просто теория, но според нас тя използва дарбите, които те са имали, когато са били живи.
- Никой заклинател не може да прави това.
- Именно. - Тя ме стрелна с поглед. - Ако искаш съвета ми, дръж главата си приведена. Не давай никакъв знак за онова, което си. Разкрие ли, че си бродница, с теб е свършено.
Запазих безучастно изражение. Трите години в синдиката ме бяха закалили на всякакви опасности, но това тук беше различно. Трябваше да се уча да избягвам нови заплахи. - Как да й попреча да узнае?
- Няма да е лесно. Те ще те подложат на тестове, за да разкрият дарбата ти. Именно това означават туниките. Розова след първия тест, червена след втория.
- Но ти си се провалила на тях.
- Да, за щастие. Сега съм поверена на грижите на Надзирателя.
- Кой беше наставникът ти?
Лис погледна встрани.
- Гомейса Саргас.
- Кой е той?
-Другият кръвен суверен. Винаги са по двама, мъж и жена.
- Но нали Арктур е...?
- Годеник на Нашира, да. Но не е от същата кръв - каза тя с нотка на отвращение. - Само фамилията Саргас може да носи короната. Но двамата суверени няма как да живеят семейно - това би било кръвосмешение. Та оттук и ролята на Арктур.
- Един вид принц консорт.
- Кръвен консорт. Все същото. Още чорба?
- Не, благодаря. - Наблюдавах я, докато пускаше купичката ми в леген с мазна вода. - Как точно се провали на тестовете си?
- Просто останах човешко същество. - Върху устните й потрепна лека усмивка. - Рефаимите не са хора. Може да приличат на нас, но са нещо съвсем различно. Нямат нищо ето тук - тя почука с пръст по гърдите си. Затова, ако искат да работим с тях, трябва първо да се отърват от душите ни.
-Как?
Преди тя да успее да отговори, завесата се дръпна рязко настрани. На прага се появи висок, слаб Рефаим.
- Ти - изръмжа той на Лис, при което тя закри главата си с ръце. - Ставай и се обличай. Мързелив боклук. И имаш гостенка? Каква си ти, кралица?
Лис се изправи. Цялата й сила я беше напуснала, оставяйки я дребна и беззащитна.
- Съжалявам, Сухаил - рече с потреперваща челюст. -Просто 40 е още нова тук, исках да й разясня правилата на Шеол I.
- Тя трябва вече да знае правилата на Шеол I.
- Прости ми.
Той повдигна облечената си в ръкавица ръка, сякаш щеше да я удари.
- Обличай бързо трикото.
- Не знаех, че днес ще играя. - тя отстъпи плахо към ъгъла. - Говори ли с Надзирателя?
Огледах внимателно новодошлия. Както и останалите Рефаими, той бе висок, със златист тен, но нямаше онзи безизразен вид, който те си придаваха. Всяка бръчица от неговото лице бе пропита с омраза.
- Няма защо да говоря с Надзорника ти, жалка кукло.
15 все още е неразположен и червеноризците очакват да видят любимата си циркаджийка вместо него. - Устните му се отдръпнаха, оголвайки зъбите. - Тъй че бъди готова до десет минути, освен ако не предпочиташ да му правиш компания в Центъра за задържане.
Лис потрепна. Раменете й се прегърбиха и тя сведе поглед към земята.
- Разбирам - каза.
- Браво, добра робиня.