Силвия Кристъл
Сезонът на лунатиците
1.
Флора Леони нямаше желание да напуска апартамента си. Въпреки примамливото очарование на нощта отвън, тя седеше в тъмното, загледана в петната мрак, които пълзяха по стените. Изведнъж под прозореца изригна смях. Флора трепна и почувства как внезапен порив прогони мрачното настроение, което я владееше от сутринта. Изправи се, отвори рязко вратата и се спусна по витото стълбище. Стъпи върху алеята и тръгна по посока на глъчката, която долиташе от брега.
В миг над залива се възцари неестествена тишина. Флора присви очи и се опита да зърне малката сцена, сгушена между дънерите на дърветата.
Светлините, който се прокрадваха между клоните, примигнаха и угаснаха. Гъст непрогледен мрак се разстла над притихналия залив. Флора вдигна тревожно поглед. Върху свода не проблясваше нито една звезда. Огромното бледо око на луната се белееше зад разпокъсан облак. Морето спеше, полюлявано от лекия вечерен бриз.
Тя пристъпи неуверено. Почувства, че я завладява тревога.
Тъмнината я плашеше. Тишината кънтеше в ушите ѝ. Звънеше като глуха камбана, известяваща приближаването на неясна опасност.
Флора превъзмогна внезапно връхлетялото я безпокойство и закрачи напред. Зърна притихналото множество и от гърдите ѝ се изтръгна въздишка на облекчение.
Тя се огледа за свободно място, но вниманието ѝ привлече внезапно лумнал сноп светлина. Върху сцената пропълзя лъч на прожектор. Самотна сянка изплува от призрачната тъмнина. Загадъчният силует се издължи върху дъските.
Флора приседна на ръба на изкривен стол и впи поглед във фигурата върху сцената. Ненадейно над върховете на дърветата гръмнаха смразяващите звуци на барокова симфония. Флора усети как множеството край нея се залюля. От десетки гърла изригна вик на удивление. Тя облиза устни. Едва сега забеляза в другия край на сцената неподвижния силует на млада жена.
Светлината на прожектора заля лицето на мъжа. Флора почувства как устните ѝ се разтвориха от изненада. Беше млад. На не повече от двадесет и шест. Страните му бяха покрити с набола брада. Погледът излъчваше неприсъща за възрастта строгост. Веждите му бяха сключени в сурова гримаса.
Жената върху сцената направи крачка напред. Беше облечена оскъдно. Раменете ѝ бяха голи. Между цепките на роклята се подаваха здрави крака.
Един безкраен миг двамата останаха на разстояние един от друг. След това младежът протегна ръка и долепи гърдите на момичето към своите.
Флора облиза устни. В движенията на танцьора имаше нещо толкова непокорно, дръзко и властно, което я очарова и завладя. Музиката се извиси над върховете на дърветата и полетя в безкрая.
Флора преглътна нервно. Младият мъж повдигна ръцете на партньорката си и я поведе в ритъма на страстно аржентинско танго. Пръстите му пробягаха по загорялата от слънцето кожа. Устните му докосваха гордо изпънатата ѝ шия.
Флора почувства непреодолимо желание да бутне стола назад и да избяга. Но незнайна сила не ѝ разрешаваше да откъсне поглед от двойката. Тя изпита усещането, че тези двамата ги свързва нещо по-дълбоко от магията на танца. От ролята, в която се бяха вживели. От спектакъла, който разиграваха пред очите на жадните за зрелища зрители. В движенията им прозираше интимност, присъща единствено на хора, които споделят не само сцената, но и леглото си.
Флора огледа отново беззвездното небе. Самотна светкавица раздра свода и потъна в бездънна мрачна безбрежност.
Тя забеляза как младежът постави здравата си длан под пищния бюст на момичето. След това приплъзна пръсти върху гладкия ѝ корем.
Флора присви очи. Това, което се разиграваше в момента пред погледите на десетки хора, рушеше границата на присъщата за изкуството условност. Принизяваше танца до тривиална делнична буквалност. Изваждаше на показ смущаваща интимност. Не оставяше място и за най-вял полет на въображението.
Всичко буквално е банално, помисли тя и опита да се изправи. Осъзна, че раздвижването ѝ ще предизвика смут. Неодобрение. Недоволство. Флора приседна отново на ръба и зачака края на изпълнението.
В миг край нея избухнаха аплодисменти. Зрителите скочиха на крака. От задните редове долетяха възторжени възгласи. Момичето на сцената се повдигна на пръсти и обви ръце около врата на младежа. След това долепи устни до неговите. Целувката, която му дари, беше страстна и продължи по-дълго, отколкото допускаха нормите за приличие.
Флора разбута летовниците, които се бяха скупчили върху пътеката и закрачи по алеята, обладана от непреодолимото желание да се прибере в тихия уют на апартамента си. Тя спря за миг, нападната от внезапна мисъл, след това се отправи към плажа.