Флора закрачи към ресторанта. Хапна салата със сьомга, отклони желанието на непознат тип да се настани на масата ѝ, прие със сдържана усмивка комплиментите на управителя и остана дълго пред афиша с програмата за вечерта. В десет някакви младоци изнасяха концерт на малката открита сцена зад плажа. В залата за билярд течеше турнир. След броени минути красавецът Калгари щеше да покаже пред всички колко страстен танц е тангото. В сепаретата любителите на бридж се събираха за вечерната си порция удоволствие. Дискотеката започваше в дванадесет.
Флора огледа още веднъж графика с развлеченията. Надниква в киносалона, спря за минута пред масата за билярд, огледа опашката на бара, след това излезе на терасата и впери поглед в развилнялото се море. Спусна се по широкото мраморно стълбище и не усети как пътеката я отведе към сцената, върху която дъщерята на Дон Касио вече висеше на врата на Бруно Калгари.
Флора се прислони в сянката на ниска декоративна палма. Край нея гръмнаха аплодисменти, плъзнаха шеги, изригнаха смехове. Разгърден млад мъж с черна риза, официален панталон и лачени обувки грабна микрофона и помоли присъстващите да освободят пространството около басейна. След това обяви, че членовете от трупата на уважаемия Дон Касио ще изпълнят няколко танца със свои почитатели.
Флора усети, че е време да се оттегли. Тя видя как облечени в черно момичета и момчета се пръснаха сред множеството. Танцьорите започнаха да увещават летовниците да им се доверят. За едно танго. За поредица от добре премерени движения. За няколко несигурни стъпки. Във въздуха се разнесоха звуците на „Kiss of Fire“. Флора си даде сметка, че настроението ѝ е в пълно несъответствие с мелодията. С кипящото наоколо оживление. Желанията ѝ бяха притъпени. Копнежите — приспани. Трепетите — задушени. Тя закрачи по алеята. Ненадейно пред нея изникна висок смугъл младеж, който попита претенциозно:
— Ще ми подарите ли този танц, сеньора?
Флора се вгледа в сериозното изражение на младока. Забеляза пламъка в погледа му и долови упорство в напрегнатото очакване.
Флора се усмихна. Момчето протегна ръка. Тя поклати глава.
— Благодаря, но отдавна не танцувам…
Доводът, с който червенокосата отблъсна поканата му, го смути. Младежът отдръпна пръстите си и отвърна настойчиво:
— Всяка жена танцува, мадам, когато попадне в подходящи ръце…
Флора се засмя. Младостта си представяше, че доверието е нещо лесно. Вдигна глава и в следващия миг се сблъска с погледа на Бруно Калгари. Новият ѝ познайник наблюдаваше с ледено спокойствие сцената. Той направи няколко крачки напред и се обърна с неприкрито снизхождение към колегата си:
— Дамата обеща този танц на мен, Клаудио…
Клаудио присви очи. Лъжата беше твърде явна и прекалено дръзка, за да крие в себе си дори частица истина. Момчето се загледа в лицето на Флора с надеждата тя да разобличи нахалника.
Бруно не дочака да бъде уличен в измама. Стисна лакътя ѝ и я избута към дансинга. Флора опита да се освободи от пръстите му, но той я обърна рязко към себе си и притисна тялото ѝ към гърдите си.
Флора усети как дъхът ѝ спря. Тя се огледа безпомощно. Край нея няколко двойки отмерваха съсредоточено всеки такт. Следяха за прецизността на всяко движение. Само нахалникът Бруно я притискаше към себе си и не помръдваше. Наблюдаваше я с високомерие. Като човек, решен да стъпче гордостта ѝ.
Флора се опита да отдели тялото си от неговото, но Бруно прилепи гърдите ѝ към своите и я поведе в ритъма на бавно, сластно и чувствено танго.
Флора действително не бе танцувала от години. Колената ѝ се огъваха, стъпалата ѝ докосваха колебливо плочите, раменете ѝ висяха отпуснати. Движенията ѝ бяха сковани и несигурни.
— За първи път танцувам с жена, обладана от смазваща неувереност…
Флора присви очи. В погледа ѝ проблесна гневен пламък. Сеньор Калгари изпъна дланта ѝ, но тя не беше готова да отмине нелюбезността му:
— Самата аз никога не съм попадала в ръцете на толкова дразнещо самонадеян тип… — изсъска тя.
Бруно се засмя. По всичко личеше, че наблюдението ѝ не противоречи на представата, която бе изградил за себе си.
— Наистина съм добър във всичко, което правя — прошепна младежът и пусна небрежно тялото ѝ назад. Флора усети, че пада. Поиска да изпищи, но почувства как здравата длан на Калгари прихвана гърба ѝ. Тя стисна очи. Коленете ѝ трепереха. Лицето ѝ бе сгърчено в гневна гримаса.
Флора изпъна гръб и изрече задъхано:
— Важното е ръката, която те държи, да е по-здрава от онази, която те блъска, за да паднеш…