Выбрать главу

— Ръката на съпруга ви ли имате предвид? — попита с неприкрита ирония Калгари. — Къде е тази ръка, госпожо? — Той се огледа театрално. — В момента се намирате в моите ръце. И без капка колебание мога да ви уверя, че за вас това е най-сигурното място на света… — Танцьорът разтвори силните си длани и пусна партньорката си в режим на свободно падане. Флора усети как зениците ѝ се разшириха от ужас. Тя политна назад. Само след миг главата ѝ; щеше да се разбие в студените плочи. Камъкът щеше да се обагри в петна алена кръв.

Очаквайки този трагичен миг, Флора почувства как великодушната десница на Калгари ѝ дари поредната доза добре премерена сигурност. Бруно я издърпа рязко, разпери ръцете ѝ като на рееща се във въздуха птица и я бутна леко напред. Флора осъзна, че опасността не е отминала. Тя наистина полетя, но не нагоре, не в простора, а към плочите. Викът ѝ потъна в гърлото. Тя стисна очи.

Здравата длан на Бруно се залепи под гърдите ѝ и спря полета ѝ. Флора задиша през устата.

— Обожавам жените, които ми се доверяват сляпо… — Устните на Калгари докоснаха слепоочието ѝ.

Флора се опита да си поеме дъх.

— Прекрасно е човек да е изтъкан от самоувереност. Но понякога тази самонадеяност му пречи да вижда ясно. И не му разрешава да преценява вярно.

— Виждам прекалено ясно, сеньора… — Бруно я завъртя бавно около себе си, докосвайки единствено върховете на пръстите ѝ.

— Виждам, че скучаете. Че се отегчавате в собствената си компания. Че жадувате за внимание.

Тя сбръчка вежди. Отвори уста да опровергае представата, която мъжът до нея се опитваше да насади в съзнанието ѝ, но той я изпревари:

— Цялото ви същество крещи, че се чувствате изоставена…

Флора направи опит да се засмее, за да разпръсне тази нелепа увереност, но от гърлото ѝ излезе само задавен стон. Тя заби нокти в дланта на партньора си.

— Откъде ви хрумват подобни небивалици? Чувствам се прекрасно и сама. Изживявам блажени мигове и се наслаждавам на безгрижни дни.

Бруно поклати глава.

— Погледът ви говори друго. Усмивката ви е вяла. Държанието ви излъчва стаена горчивина. Високо вдигнатата глава и уверената походка са само прикритие на болка, която се опитвате да потушите…

Флора пое дълбока глътка въздух.

— Не знаеш нищо за мен, Бруно. И никога няма да узнаеш.

— Самотата е емблемата на света, от който пристигате, сеньора…

Флора стисна устни.

— Можеш само да гадаеш какво се случва в света, в който живея. — Гласът ѝ се давеше в гняв. Гърдите ѝ се повдигаха учестено.

— Най-искреното ми желание е никога да не стана част от онзи свят…

От гърдите на Флора изригна гърлен смях.

— Ти, Бруно Калгари, би продал лъскавата си кожа за жълти стотинки, само за да надникнеш зад онези добре заключени врати. Но там не пускат всеки, който скимти на прага…

Флора изтръгна пръстите си, приглади блузата към тялото си, вирна глава, обърна гръб и закрачи към бара.

Бруно Калгари присви очи.

Уважаемата Флора Леони грешеше. Той не беше всеки. И щеше да проникне в онзи свят на богатство и слава, дори ако се наложеше да продаде душата си за това.

7.

На плажа цареше неестествена тишина. От четвърт час Флора държеше томчето в ръка, без да е прочела нито ред. Вниманието ѝ бе погълнато изцяло от сцена, която се разиграваше пред погледа ѝ.

Под един от чадърите дъщерята на дон Касио бе отпуснала загорялото си от слънцето тяло. Любимият ѝ се бе надвесил над своята Рамона и полагаше обилни количества защитен крем върху извивката на гърба ѝ. Красавецът обгръщаше с длани раменете ѝ, приплъзваше бавно ръце към талията ѝ, след това ги спускаше надолу към здравите бедра и стъпалата.

Бруно повтори това упражнение няколко пъти, наслаждавайки се на умението си да доставя удоволствие на жената, която тръпнеше блажено в ръцете му.

Флора придърпа шапката ниско над очите си, вторачи се в текста, но редовете заиграха пред погледа ѝ. Пасажите се разместиха. Буквите заподскачаха.

Тя примига, вдигна очи и се сблъска с насмешливия поглед на нахалника Калгари. Флора захвърли книгата, завърза около талията си тънкия копринен шал и закрачи към бара.

Момчето, което приготвяше коктейлите, ѝ се усмихна подкупващо:

— Какво ще желае уважаемата госпожа Леони?

Флора отвори уста, но в следващия миг чу някой да изрича зад гърба ѝ:

— За госпожата текила с шоколад и мляко.

Флора извърна изумено глава. Бруно Калгари пое чашата от ръката на бармана и добави невъзмутимо:

— За мен текила. Без шоколад. И без мляко — уточни той.

Танцьорът стисна двете чаши и се отправи към масата на терасата, от която се откриваше вълшебна гледка към целия залив. Той остави питиетата и издърпа стола. Флора се поколеба.