Той зарея поглед към далечната линия на хоризонта.
— Наясно съм, че хората във вашия свят замразяват сърцата си. Препарират чувствата си. Не допускат любовта да нахлуе в живота им. Защото са наясно, че тя е стихия. Ураган, която помита всичко по пътя си. Много от тях възприемат това вихрено чувство като дажба удоволствие. Притоплят я набързо. Изгълтват я на крак.
Бруно замълча и впи настойчивия си поглед в лицето ѝ.
— Любовта отминава страхливите, сеньора.
— Понякога напада именно тях… И ранява доверчивите…
Младият мъж поклати глава.
— На смелите поднася щедро даровете си…
Флора се усмихна.
— Не е достатъчно да си смел, Бруно. Трябва да умееш да предвиждаш и последствията от дързостта си…
Събеседникът ѝ извърна рязко глава.
— Обикновено слушам гласа на сърцето си, а не досадния брътвеж на разума…
Флора прехапа устни.
— Хората на тази земя нямат време за любов — изрече приглушено тя. — Подложени са на напрежение. Преследвани са от страхове. Потопени са в несигурност. Любовта е лукс, който могат да си разрешат единствено безделниците.
— Тази философия е пропита със здрава доза цинизъм, мадам.
— Вероятно — въздъхна Флора. — Но пък е непоклатима. Житейски проверена. И неопровержима.
— Когато човек попадне в плен на любовта, на онази голяма, всепоглъщаща, изпепеляваща страст, тогава проумява, че всяка житейска проверка, на която е подлагал чувствата си, дава много отклонения. Освен това, готовите уроци са пълни с готови грешки.
Флора се усмихна. Нямаше никакво желание да спори с този самонадеян младок. Нито да разбива възгледите му. Животът щеше да свърши тази работа. Бързо. Успешно. И безвъзвратно.
— Целият живот е пред тебе, Бруно. Ще изпиташ на гърба си много проверки. Ще имаш възможност да извършиш и много нови грешки…
„Една от тях е, че си се вкопчил в мен, вместо да се забавляваш със своята Рамона. Или с някоя красавица зад гърба на Рамона“, помисли си Флора и прибра зад ухото немирна къдрица, с която си играеше вятърът.
— Според дон Касио те очаква бляскаво бъдеще… — подхвърли тя. Реакцията, с която мъжът до нея посрещна думите ѝ, я накара да онемее от изненада.
— Дон Касио е стар глупак. Представя си, че е в състояние да сложи в краката на любимата си дъщеря всичко, за което Рамона мечтае…
Флора примигна. Не очакваше такава откровена неприязън към бъдещия тъст.
— Имал ли си доблестта да довериш на уважаемия дон какво мислиш за него? Или дързостта ти стига единствено да злословиш зад гърба му?
Бруно избута отново чашата с текила и изрече с досада:
— Уважаемият дон спокойно може да върви по дяволите…
Флора пое дълбока глътка въздух.
— Мисля, че е време да си вървя… — изрече тя и поиска да се изправи, но Бруно сграбчи китката ѝ.
— Не съм достатъчно обигран в онази лицемерна игра на думи, която хората от вашия свят владеят до съвършенство…
— Думите са маски, зад които крием истинската същност на намеренията си. Въпреки това те притежават изключителна сила. Могат да раняват. Да утешават. Да даряват покой. Да внасят раздор. Да разсмиват. Да убиват… — Флора направи опит да изтръгне ръката си, но Бруно стисна още по-здраво малката ѝ длан.
— Свикнал съм да бъда искрен. Независимо, че хората от обкръжението ви възприемат откровеността като проява на лекомислие. Или дори на безразсъдство…
Флора издърпа ръката си и хвърли бърз поглед към кулата на Фабрицио. Спасителят наблюдаваше напрегнато сцената.
— Откровеността е оръжие, Бруно. С него си служат само смелите. И безразсъдните.
Калгари се огледа трескаво.
— От мига, в който разлях шампанското върху гърдите ви, изпитвам натрапчива необходимост да чувствам близостта ви…
Флора разтри китката си и потисна желанието да се разсмее. Този тип беше по-опитен от всеки нагъл ловец на летни приключения. Беше безочлив. Не страдаше от скрупули. Не познаваше и силата на задръжките.
— Съзря в мое лице средство, което ще ти отвори вратите към успеха, така ли?
Бруно вдигна поглед и я изгледа изпитателно.
— Съзрях във ваше лице жената, която ще осмисли стремежите ми.
— За тази цел вече си заложил на Рамона…
Лицето на събеседника ѝ се сгърчи, сякаш някой го удари.
— Когато си на двадесет, можеш да дадеш на един мъж едно-единствено нещо — невинността си. На четиридесет можеш да сложиш в краката му целия свят… — прошепна замислено той.
Флора присви очи.
— Заложник си на опасни илюзии, Бруно. Заблуди, които си на път да превърнеш в принципи. А това би било пагубно не само за теб самия. Това поведение би ранило и хората около теб…