След няколко часа Карло пристигаше. Присъствието му щеше да ѝ дари така жадуваното спасение от скуката, която неизменно я нападаше, когато се налагаше да прекара няколко дни далече от дома.
Флора доближи до бара и поръча шампанско. Любезен младеж ѝ поднесе чашата и се усмихна подкупващо. Тя отвърна сдържано на желанието на момчето да пофлиртува.
Прииждащата тълпа я отказа от намерението да се настани край избутана в сенките маса. Флора свърна към редиците поклащащи се под неумолимото нашествие на вятъра чадъри. Краката ѝ потънаха в ледения пясък. Тя се отправи към близката шатра. Отпусна тялото си върху мекото кожено легло. Остави чашата върху ниска масичка и зарея поглед над тъмната безбрежност на морето.
Някъде далече проблясваха светлините на преминаващ кораб. Зад тях се простираше отсрещният бряг. Далечен. Притихнал. И тайнствен. Върху свода примигваше унесена в дрямка звезда.
Флора посегна към чашата, но в този миг до слуха ѝ долетяха гласове. Група младежи се устремиха към съседната шатра. Момичетата се смееха пискливо. Момчетата полагаха неимоверни усилия да поддържат изблиците на това изнервящо, режещо тишината и нарушаващо покоя веселие.
Флора приплъзна тялото си върху кожения матрак. Стъпалата ѝ докоснаха пясъка. По гърба ѝ пропълзя ледена тръпка.
Изпитваше живителна необходимост да се наслади на самотата си. Да прекара вечерта, отдадена на празните си мисли. Да се излежава върху този безлюден бряг, необезпокоявана от непознати хора. Пристигането на компанията, обаче, беше на път да ѝ отнеме блаженото усещане за нощно безделие. Новодошлите подхвърляха напористи шеги и изпълваха въздуха с напрежение.
Флора се изправи. Приглади роклята към стройното си тяло, прибра назад разпиляната коса и посегна към чашата.
В този миг някой я блъсна грубо. Флора политна и рамото ѝ удари гредата, която крепеше шатрата. Чашата излетя от пръстите ѝ и шампанското се изля върху гърдите ѝ.
Флора почувства, че пада. В съзнанието ѝ изникна сцената как красивото ѝ лице се разбива в камъка. Как челото ѝ се обагря в кръв. Тя си представи раните, шевовете, белезите. Изпищя и се вкопчи в нечия здрава ръка, която ѝ спести ужаса от нараняването. От болката. От обезобразяването.
Флора вдигна бавно очи. Облиза устни и чу как смеховете секнаха. Наоколо се възцари неестествена тишина.
— Простете, не ви видях…
Флора огледа гневно лицето на мъжа, който я стискаше в мускулестите си ръце.
— Обикновено не оставам незабелязана — отвърна с неприкрита злъч тя.
— Сигурен съм в това…
Флора сбръчка вежди. Взря се в чертите на непознатия. Примига и усети как гневът отстъпи място на искрена изненада.
— Каня ви да споделите компанията ни… — Само преди минути красавецът, който я заливаше с любезността си, бе обрал овациите на жадните за зрелища летовници. Флора прехапа устни. Предложението ѝ се стори толкова нелепо, че изпита неудържимо желание да се разсмее. Тя огледа смаяно зяпащите я с любопитство млади хора.
— Ще се опитам да залича неприятното впечатление, което без съмнение съм оставил у вас… — Непознатият изрече фразата отчетливо, без да изпуска ръката ѝ. — Приятелите ми са шумни, буйни и невъздържани, но мога да ви уверя, че с нас няма да скучаете…
Флора вирна брадичка, отскубна лакътя си и прибра разпилените си къдрици.
— Аз никога не скучая… — заяви с ледена нотка в гласа тя, сякаш думите на младежа съдържаха обиден намек.
Непознатият кимна.
— Ще отскоча до бара да ви поръчам нов коктейл. А вие се настанете удобно и се чувствайте като сред стари приятели.
Флора си даде сметка, че няма никаква работа сред тези разкрепостени и преливащи от емоции млади хора, които се целуваха без притеснение пред очите на всички. Кискаха се дразнещо, крещяха неистово и запълваха времето си с шумно безделие. Тя сведе поглед към мокрото петно върху гърдите си.
— Трябва да се преоблека — изрече припряно и се отдалечи, без да се сбогува.
След миг откъм плажа долетя залп от смехове. Флора се закова на място.
Младостта беше изнервяща. На моменти дори непоносима. Това усещане се прокрадваше все по-често в душата ѝ. Вероятно, защото самата тя бе започнала безвъзвратно да се отдалечава от годините на своята отминаваща невинност.
2.
Флора отвори очи и закова поглед в ослепителната белота на тавана. В съзнанието ѝ изплува образа на Карло и тя се усмихна. Изправи се бавно, облече тънък сатенен халат и дръпна завесите. Светлината нахлу в спалнята. Тя бутна крилото на прозореца и отвън долетяха викове, оживление и смях.