Когато стъпи върху ледения пясък, извърна глава. Мъжът бе заковал в нея неподвижния си поглед. Наблюдаваше я, както ловецът дебне жертвата си. Настойчиво. Неотклонно. Безмилостно.
Изведнъж прозрението се настани на повърхността на съзнанието ѝ. Човекът с велосипеда. Непознатият, когото срещна на пътя, преди Бруно Калгари да я откара обратно в комплекса.
Тя закрачи към редицата от шатри. Тази вечер непознатият изглеждаше различно. Бе заменил избелелите работни дрехи с елегантен панталон и безупречно изгладена риза.
Флора усети суровата ласка на вятъра. Загърна раменете си и се отправи към скалите. В миг срещу нея изскочиха вълни. Внезапно течение разлюля водата.
Тя превъзмогна безпокойството си и седна върху грапава шуплеста скала. Стисна чашата между измръзналите си пръсти и се вторачи в тъмнеещата морска пустиня.
Почувства, че я завладява безмерна тъга. Даде си сметка, че нощта без капка нежност е като деня без капка вяра. Бледа. Безцветна. Бездиханна. С нищо незапомняща се. Неоставяща следи. Отлитаща неусетно. Кратка. И неуловима.
Флора отпи малка глътка. Нямаше желание да търси причините за самотата, която все по-често я навестяваше. Нито да рови за измислени вини. Да произнася прибързани обвинения. Да намира утеха в набързо скалъпени оправдания.
Самотата е за предпочитане пред споделената неискреност, помисли си тя и в този миг долови неясно движение. Извърна глава и забеляза фигурата на мъж, който пристъпваше бавно.
Заблуден летовник, решил да открие къде свършва брегът. Отегчен съпруг, почувствал спешна нужда от живителна глътка чист въздух далече от благоверната си. Отдаден на мислите си самотник, изпитващ непоносимост към тълпата. Към измамния блясък. Към суетата.
Флора трепна. Студът пропълзя по тялото ѝ. Тя се изправи. Стисна чашата и закрачи обратно към шатрите.
Когато непознатият приближи, Флора сведе глава. Най-съкровеното ѝ желание беше мъжът да отмине. Без да я заговори. Без да задава безсмислени въпроси. Без да подхвърля ненужни ласкателства.
Флора се размина със странника на по-малко от една ръка разстояние. Не вдигна очи. Не се взря в чертите му. Не потърси причините за усамотението му. Когато фигурата остана зад гърба ѝ, тя си отдъхна.
Загледа се в светлините, които опасваха площадката край бара. Хората се веселяха. Пиеха коктейли. Подхвърляха шеги. Не пропускаха нито една от съблазните на лятото. Флора поднесе чашата към устните си, но не успя да отпие, защото нечия здрава ръка стисна лакътя ѝ. Обладан от нестройни мисли нощен безделник я дръпна грубо и я обърна рязко към себе си.
Флора се оказа заклещена между нечии мускулести ръце. Усети вонящия на алкохол дъх на нахалника. Тя вдигна объркано очи. Примига и се вторачи в изкривеното от необичайна суровост лице.
Мъжът до нея я изгледа студено. Безчувствено. Със смесица от превъзходство и пренебрежение. Флора опита да отблъсне тялото му, но мерзавецът я притисна към гърдите си. Флора почувства, че не ѝ достига въздух. Пусна чашата върху пясъка и задиша с усилие.
— Махни незабавно гнусните си ръце от тялото ми! — изсъска тя.
Устните на мъжа се извиха в снизходителна усмивка.
— Не е необходимо да лицемерничиш. От самото начало мечтаеш за този миг…
Флора преглътна нервно.
— Ти си пиян и не си даваш сметка какво говориш…
— Това няма да ми попречи да ти даря удоволствието, за което копнееш… — Мъжът отстъпи назад и огледа похотливо дългите бедра. Стегнатата талия. Високата гръд. След това доближи лицето си до пулсиращата от вълнението шия.
— Възбуждащо! — прошепна в ухото ѝ.
Флора направи гримаса на отвращение. Бруно Калгари я придърпа отново към себе си. Смъкна шала от рамото ѝ и пое с пълни гърди аромата на изтръпналата от напрежението кожа.
— Опияняващо! — В мътните му очи проблесна диво желание.
Флора го блъсна в гърдите. Бруно политна назад и се засмя.
— Нека ти обясня нещо, малкия — Флора усети, че се задъхва от гняв. — Колкото и да се опитваш да замажеш очите на глупачката Рамона, и двамата прекрасно знаем, че представлявам за теб изкушение…
Тя си даде сметка, че го предизвиква. Че разголва намеренията му. Че бърка безогледно в мислите му. Но Калгари сам беше започнал тази пошла игра. Сега се налагаше да понесе последствията от наглостта си.
— Въпреки необуздания повик на пияното ти съзнание, за теб ще остана само един забранен плод…
Мъжът срещу нея поклати глава.
— Забраненият плод е забранен само за този, който се страхува да опита вкуса му…