Той сграбчи отново лакътя ѝ.
— За мен не съществуват непозволени неща. Ограничения. Забрани. Винаги получавам онова, към което се стремя…
Флора усети как пръстите му потънаха във вкочанясалата ѝ плът.
— Всяко удоволствие се заплаща. Независимо дали сме съгласни с цената или не… — Тя го стрелна с гневен поглед. Бруно прилепи здраво гърдите ѝ към своите.
— Винаги плащам, без да се пазаря, красавице…
Флора усети влажните му устни върху шията си. Тя се опита да го отблъсне, но нахалникът я беше заклещил между здравите мускули на ръцете си.
Бруно я повдигна леко и я понесе нанякъде. Флора надникна безпомощно над рамото му.
— Пусни ме незабавно! В противен случай, ще събера с виковете си всички онези зяпачи, които вечер ти ръкопляскат… — Тя заудря с юмруци по широкия му гръб.
Бруно сякаш не схвана предупреждението. Движенията му издаваха стряскаща непоколебимост.
— Заедно с тях ще долети и твоята любима Рамона. Ще цъфне в компанията на добрия дон Касио. И тогава… — Флора видя как обувките на Калгари оставят дълбока диря в пясъка.
— Рамона и добрият дон Касио спокойно могат да вървят по дяволите — изруга той.
Бруно я хвърли върху мекия кожен матрак на най-отдалечената шатра. След това огледа похотливо разголеното тяло. В кървясалите му очи проблесна див пламък. Едва сега Флора проумя, че този пиян мъж представлява заплаха. Даде си сметка, че се налага да бяга. Да вика за помощ. Да дере с нокти. Да хапе. Да крещи. Но да не разреши на мерзавеца да осъществи грозните си намерения.
Бруно забеляза страха в очите ѝ. Той се надвеси над нея и усети, че красавицата трепери.
Жените, с които бе правил любов, бяха отзивчиви. Сами предлагаха телата си. Съблазняваха го, приласкаваха го, налагаха властта си.
Той се засмя. Не трябваше да се поддава на опитите ѝ да го заблуди. Сеньора Леони със сигурност бе имала куп любовници. Отблъскваше близостта му, защото той не принадлежеше към нейната каста. Нямаше достъп до големите пари. Не беше участник в големите игри.
Тази мисъл отприщи в съзнанието му порой от противоречиви чувства. Бруно постоя няколко секунди неподвижен. След това се нахвърли върху жертвата. Разкъса с нервен жест роклята и усети топлината на тръпнещата ѝ гръд.
Ноктите на Флора Леони се забиха във врата му. Лицето на Калгари се сгърчи. Съпротивата ѝ породи нов прилив на решимост. Той почувства непреодолимо желание да наложи надмощието си. Да я обладае. Да я покори.
— Ще съжаляваш горчиво за това, което се готвиш да направиш… — изсъска Флора в ухото му. Бруно поклати глава.
— Едва ли. Жена като теб е в състояние да оправдае всичките ми очаквания…
Флора усети тежестта на тялото му. Опита да го отблъсне, но Бруно бе заковал ръце до рамене ѝ и не помръдваше.
— Сигурен съм, че го искаш…
Флора почувства как ръката му се плъзна по бедрото ѝ. Тя извърна безпомощно глава. Светлините бяха далече. Хората също. Опита да изкрещи, но от гърлото ѝ не излезе никакъв звук.
Мускулестото тяло на насилника премаза гърдите ѝ. Тежестта не ѝ разреши да вика. Тя стисна челюсти и заби отново нокти в разкървавената плът на мерзавеца.
Всичко до този миг ѝ се струваше безразсъдна игра на замъгленото му от алкохола съзнание. Необмислен каприз на неговата давеща се в пиянство фантазия. Флора започна да рита. Да се мята безпомощно. Да дере с нокти гладко избръснатото лице на насилника.
— Тази нощ ще остане завинаги в съзнанието ти… — прошепна той, облизвайки жадно устни, без да забелязва гнева ѝ. — Ще си спомняш за нея всеки път, когато лягаш до своя предан съпруг…
— На теб животът ти оттук нататък няма да е същият. Ще се разкайваш, докато си жив, че си проявил неблагоразумието да доближиш до мен. Ще изгниеш зад решетките. Младостта ти ще премине във воняща килия. Единствените спътници в живота ти ще са дузина оскотели типове. — Изричаше думите с усилие. Бруно Калгари долепи устни до ухото ѝ.
— Сигурен съм, че ще идваш да ме виждаш. Ще направиш всичко възможно да ме измъкнеш оттам. И ще броиш дните до мига, в който ще се окажеш отново в ръцете ми…
Той я облада напористо, нетърпеливо, невъздържано. Един безкраен миг и двамата останаха неподвижни. Дишащи тежко. Безмълвни.
Бруно Калгари се изправи и огледа разкъсаните ѝ дрехи. Драскотините по шията ѝ. Петната кръв по раменете ѝ.
Гледката породи в погледа му смут. Объркване. И страх. Вероятно едва сега осъзна какво е направил.
Насилникът закопча припряно колана, придърпа яката на осеяната с кървави петна риза, прокара пръсти през късоподстриганата си коса, хвърли празен поглед към свитата на кълбо жертва на нагона, обърна гръб и потъна в нощта.