Флора закопча старателно блузата. Първата стъпка беше да прикрие белезите от насилие по тялото си. Втората — нито за миг да не забравя за тях. Тя обу широк панталон, нахлузи ниски обувки и пусна буйната червеникава коса да пада свободно от двете страни на лицето. Огледа изпитателно образа си в огледалото. Преживяното бе сложило отпечатъка си не само върху тялото ѝ. Бе насадило горест в погледа ѝ. Бе наслоило тъга в усмивката ѝ. Бе прогорило всяко ъгълче от съзнанието ѝ.
Флора затвори леко вратата на апартамента и заслиза безшумно по стълбите.
— Тази жена е виновна за всичко… — Извисилият се в истеричен фалцет глас на Рамона я удари в гърба. Флора извърна бавно глава.
Годеницата издържа погледа ѝ. След това насочи дебелия си показалец към лицето ѝ.
— Откакто тя се появи, Бруно започна да пие. Да се държи грубо. Да пренебрегва приятелите си.
Дон Касио изгледа смаяно дъщеря си. Усмихна се неловко и потърси разбиране в погледа на жената, която обхванатата от неукротим пристъп на ярост Рамона обвиняваше във всички земни грехове.
— Моля да извините моето слънчице. Рамона е дълбоко разстроена. Бруно не се е прибрал тази нощ. Какви ли не мисли се въртят в главата на малкото ми момиче…
Дон Касио се загледа в земята.
— Дъщеря ми си представя, че му се е случило нещо лошо… — изрече глухо той.
„Лошото тепърва предстои…“ — помисли си Флора и измери от глава до пети годеницата. Дон Касио забеляза гневните пламъчета в погледа на госпожата и побърза да потуши яростта ѝ:
— Моето слънчице се притеснява, че Бруно е отпрашил към града. Тревожи се да не се е случило нещо по пътя. Вчера цял ден се е наливал с текила.
Изведнъж лицето на Флора се просветли. Чертите ѝ изгубиха нервната напрегнатост. По бледите ѝ устни пропълзя усмивка.
Ако мерзавецът Бруно лежеше мъртъв в някоя морга, нямаше да се налага самата тя да си цапа ръцете. Тази мисъл вля в душата ѝ успокоение. Флора придърпа яката на блузата. Съществуваше вероятност случайността да е свършила мръсната работа вместо нея.
Тя огледа без капка съчувствие давещата се в хлипове Рамона. След това обърна хладнокръвно гръб и закрачи към ресторанта.
Усещането, което я владееше, ѝ беше непознато. Съзнанието ѝ се давеше в океан от безразличие. Гневът се бе притаил в дебрите на душата ѝ. Бушуващата непримиримост бе приспана от тайната надежда, че Бруно е получил вече онова, което му се полагаше.
— Самотните вечери карат хората да осъзнаят, че са пропилели възможността да се позабавляват…
Флора огледа с вял интерес изникналия пред нея Фабрицио.
— Пропуснатата възможност често пъти е само спестено разочарование… — отвърна глухо тя.
Спасителят се взря в лицето ѝ. Флора Леони имаше тяло на морска сирена. Разхождаше се из комплекса изкусително разголена. Пристъпваше гордо. Приковаваше всички погледи. Фабрицио примига. Видът ѝ в момента издаваше стряскащо несъответствие с представата, която тази жена създаваше за себе си.
— Пристигането на съпруга ви ли е причината да закусвате в този целомъдрен вид?
Флора не схвана шегата. По всичко личеше, че мислите ѝ препускат в друга посока.
— Явно днес сте решили да ме лишите от удоволствието да съзерцавам как се излежавате на плажа…
Флора въздъхна.
— Курортът гъмжи от хлапачки, които на драго сърце ще ви осигурят това зрелище… — Тя направи опит да отмине, но Фабрицио препречи пътя ѝ.
— Накъде сте се запътили?
Флора изгледа недоволно мускулестия здравеняк.
— Смятам да изпия един коктейл на бара. Виждате ли нещо лошо в това?
— Виждам, че някой се е погрижил да помрачи настроението ви…
— Привиждат ви се несъществуващи неща. Чувствам се прекрасно.
Спасителят се взря изпитателно в чертите ѝ:
— Сигурна ли сте, че не искате да ми доверите какво точно се е случило? — Фабрицио огледа бледите ѝ страни, отмести поглед към драскотината върху лявата буза, след това се взря в изгубилите цвета си устни.
Жената пред него нямаше нищо общо с красавицата, с която бе вечерял. Онази беше жизнена, искрена, словоохотлива. Тази тук изглеждаше ранена.
Флора долови проницателната настойчивост, с която я изучаваше спасителят. След това се постара да разпръсне подозренията му:
— Не успях да мигна през цялата нощ. Вероятно онова ужасно пълнолуние е причината. Нуждая се от здрава порция сън — размаха ръка тя.
„Нуждаеш се от здрава порция внимание, скъпа“, помисли си Фабрицио, но само се усмихна подкупващо.
— Искате ли да закусим заедно? — предложи ведро той. Флора поклати глава.