Тя усети нечия ръка върху талията си и извърна рязко глава. Фабрицио я задърпа по алеята.
— След малко ще долетят ченгетата — прошепна спасителят. — Не е разумно да стоите тук…
Флора отскубна лакътя си и се върна назад. Ченгетата не я интересуваха. Нито скандалът, който щеше да избухне. Някой трябваше да спре изпадналия в ярост Бруно. Нещастникът в ръцете му дишаше с усилие. От окото му капеше кръв. Върху челото зееше разтворена рана.
Ако полицаите бяха вече на път, съвсем скоро Калгари щеше да се окаже зад решетките. Тя се спусна напред и се вкопчи в ръката на танцьора. Той извърна глава и я изгледа равнодушно. С празен поглед. Сякаш я виждаше за първи път.
— Не си цапай ръцете с това нищожество — изрече задъхано Флора и задърпа Бруно към мястото, където Рамона оглеждаше ожулените си колене.
Калгари пусна негодника и избърса ръце в панталона си.
— Този път ще те оставя жив. Но следващия ще съм безпощаден… — Той придърпа краищата на сакото, с което след минути трябваше да излезе на сцената.
Бруно огледа безстрастно свитата върху плочите Рамона. Отмести очи към ужасеното лице на Флора. Погледът му премина през тълпата от любопитни. И се закова в тъмното. Танцьорът закрачи по пътеката.
Флора чу воя на полицейската кола. Фабрицио я поведе към вилата. Нареди ѝ да не подава глава навън.
Тя облегна гръб върху стената. Всеки миг пазителите на реда щяха да задумкат по вратата. Бруно беше порядъчно пиян и едва ли щеше да се измъкне невредим.
Флора се спусна към прозореца и повдигна пердето. Двама от полицаите вече разговаряха с бармана. Около тях се бе скупчила група от любопитни. Флора видя как Фабрицио разбута летовниците и застана пред по-възрастния от пазителите на реда. Обясни нещо, сочейки по посока на бунгалата.
Полицаят се запъти натам. Спасителят закрачи до него. Тълпата се заниза след тях.
Човекът с униформата почука настойчиво. Изчака няколко секунди, след това надникна през прозореца.
Негодникът, който се бе опитал да я изнудва, си бе плюл на петите.
Флора пусна пердето. Така или иначе, нямаше да му се размине. Тя започна да разкопчава дрехите и ги захвърли с погнуса на пода. Напълни ваната и се отпусна в топлата вода. В следващия миг до слуха ѝ долетяха три мощни равномерни удара, които разтресоха външната врата.
16.
Думкането се повтори и стана още по-напористо. Момчетата, които се грижеха за реда в района, нямаха търпение да изяснят подробностите около инцидента.
Флора издърпа от стената дълъг халат и зашляпа с босите си крака към вратата. Завърза колана и прибра назад мокрите кичури коса. Посегна към дръжката, но в следващия миг отдръпна ужасено ръката си.
— Флора, отвори! — Гласът отвън я накара да отстъпи назад. Тя се огледа безпомощно. Изведнъж се почувства в капан. Затворена между четири стени. Набутана в клетка. Изправена срещу дебнеща опасност.
Флора напрегна слух. Не долови звук, глас или шум. Усети как сърцето заблъска гърдите ѝ. Най-съкровеното ѝ желание беше натрапникът да се разкара. Да не виси пред вратата ѝ. Да не привлича вниманието на ченгетата.
— Флорааа! Ако не отвориш, цяла нощ ще вися под прозореца и ще крещя името ти! — Флора се спусна към терасата. Закова уморените си очи във фигурата на мъжа, който стоеше отвън и не откъсваше поглед от петното светлина, което се процеждаше през стъклото. Тя издърпа балконската врата. Пристъпи неуверено и се надвеси над перилата.
— Прибирай се, Бруно!
— Отвори! — настоя мъжът в храстите.
Флора огледа ужасено тъмнеещите прозорци на съседните вили.
— Ченгетата още се въртят наоколо. Какво искаш? Да те приберат ли?
— Ченгетата спокойно могат да вървят по дяволите… — Гласът на Бруно разпори тишината. Флора прехапа устни.
— Помоли Рамона да ти свари кафе и легни да се наспиш — прошепна с упорство тя.
Мъжът отдолу разпери ръце.
— На Рамона също ѝ дойде времето да я вземат мътните…
Флора хвърли неспокоен поглед към вилата, в която живееха годеницата и почтеният дон Касио.
— Прибери се, Бруно! — Флора видя как мъжът под балкона залитна, подпря рамо върху зида, откъсна цвят от олеандровия храст и се усмихна нехайно.
Калгари хвърли последен поглед към жената на терасата и закрачи по алеята. Флора въздъхна с облекчение. Затвори плътно балконската врата, дръпна завесата и стъпи върху студените плочи на банята. В следващия миг се сблъска с отражението си в огледалото.
Имаше вид на жена, претърпяла катастрофа. Лицето ѝ бе бледо, страдалческо и изпито. Очите гледаха трескаво. Устните бяха изгубили цвета си. Косите стърчаха разпилени.