Флора пристъпи към ваната, но внезапен удар разтресе отново външната врата. Тя извърна ужасено глава.
— Ако не отвориш, ще остана да спя на стълбището като бездомно псе…
Флора стисна дланите си в юмруци. Скандалът набираше скорост. На сутринта хората от съседните вили щяха да намерят пияния Бруно да се въргаля пред прага на апартамента ѝ. Тя зарови из съзнанието си с надеждата да измисли някакъв много убедителен довод, с който да го отпрати.
— Не ме принуждавай да извикам охраната, Бруно… — Флора облегна гръб върху стената. За цялата тази безумна ситуация беше виновен Карло. Ако съпругът ѝ бе проявил добрината да пристигне навреме, нито една от бедите нямаше да я връхлети.
— Няма да си тръгна, докато не ти доверя защо съм дошъл…
Флора въздъхна отегчено.
— Не искам да чувам нито дума от лъжите ти — отвърна троснато тя.
— Отвори, красавице! — Бруно задумка отново. Ударите отекнаха в напрегнатата тишина.
Флора отблъсна тялото си от стената. Протегна ръка и натисна дръжката. Калгари нахлу и я избута от прага. Блъсна вратата, подаде ѝ цветето и се спусна към хладилника. Извади бутилка вино и наля пълна чаша. Отпи и огледа със светнал поглед жената пред себе си.
Флора загърна хавлията около гърдите си.
— Дошъл съм да ти кажа нещо важно… — Неканеният гост вдигна чашата и изпи съдържанието до дъно. Пусна шумно стъклото върху полираната повърхност и заби мътните си очи в лицето на домакинята. Флора издържа погледа му.
— Не можеш да измиеш с думи онова, което направи с гнусната си постъпка…
Категоричността на уверението го накара да трепне. Бруно остана няколко секунди неподвижен. След това тръсна глава и пристъпи към нея.
Флора направи крачка назад. Гърбът ѝ опря в студената стена.
Калгари постави топлата си длан върху бузата ѝ.
— Онова, което се случи в шатрата, беше истинско… — прошепна съвсем близо до ухото ѝ.
Флора усети, че диша с усилие.
— Разбира се, че беше истинско. Няма нищо по-неопровержимо от един грозен акт на насилие.
— Искахме го и двамата…
Тя блъсна ръката му.
— Нелепо е да се опитваш да ме направиш свой съучастник… — Флора бутна Бруно в гърдите и се отправи към прозореца. Облегна длани върху перваза и изрече през зъби:
— Съвсем скоро ще усетиш горчивия вкус на наказанието. Ще страдаш, Бруно. Ще изгубиш всичко. Ще се влачиш безпомощно. Ще виеш от болка. Ще молиш за милост. Няма да ти спестя нито едно унижение. Нито едно терзание. Нито едно страдание.
— Ще страдам единствено, ако ме отблъснеш. Ако ме държиш далече от себе си. Ако не ми разрешиш да ти даря любовта си…
Флора поклати глава.
— Безочието ти няма граници…
Бруно пристъпи към нея.
— В състояние си да ми причиниш най-голямата болка на света. Но не по начина, по който си представяш. Не давам пет пари каква ще е съдбата ми оттук нататък. Единственият ми страх е, че можеш да избягаш. Да се скриеш. Да ме лишиш от удоволствието да те съзерцавам. Това би ме смазало. Би ме завлякло на дъното. Би ме убило. — В налетите с кръв очи на късния гост проблесна зъл пламък.
Флора сбръчка вежди.
— Ти си най-големият подлец, лицемер и негодник, когото съм срещала. Чух с ушите си как изповяда користния си замисъл пред твоята любима Рамона. Очакваш някой да ти даде билет за рая. Да ти отвори вратите към успеха. Това, което не си проумял е, че израстваш, когато стъпваш на собствените си крака. Не върху раменете на друг.
— Нищо не си разбрала, красавице… — Бруно издърпа вратовръзката и я захвърли върху дивана. — Рамона е една малка глупачка. От години се влачи по петите ми. Представя си, че е щастлива, щом старецът ѝ осигурява по няколко минути мизерна известност върху импровизираните сцени на летните курорти.
Бруно заби поглед в пода.
— Рамона не мечтае — изрече глухо той. — Не преследва възвишени цели. Няма смислени стремежи. С нея не съм в състояние да летя. Обречен съм единствено да пълзя…
Флора пое дълбока глътка въздух. Мъжът срещу нея беше живото доказателство, че когато човек обича някого, не забелязва недостатъците му. Когато не обича, забелязва само тях. Бруно се бе вторачил в слабостите на любимата си и съзираше в нейно лице единствено пречка. Тежест, която го дърпа надолу. Въжета, които задушават амбициите му.
— Една от най-опасните комбинации в този живот е съчетанието между амбиции и посредственост. Рамона олицетворява именно това отблъскващо единство — между необуздания стремеж и ограничените възможности. — Калгари повдигна завесата и огледа тъмнината отвън.
Флора заби поглед в широкия му гръб. Мъжете търсят в една жена това, което не могат да получат от друга. Докато жените искат от един мъж онова, което са свикнали да получават от друг.