Флора пое с пълни гърди първата за деня глътка наситен с аромата на море въздух. След няколко часа Карло щеше да е тук. Пристигането му щеше да я спаси от досадата, която я завладяваше всеки път, когато се налагаше да изкара няколко дни сама. Далече от дома. От съпруга си. От заниманията си.
Тя открехна вратата на банята. Мразеше погледите на мъжете, които пълзяха без свян по лицето ѝ. Лепяха се по знойните извивки на тялото ѝ. Извикваха хищнически усмивки. Ненавиждаше неприкритите намеци и дръзката любезност.
Флора завъртя крана на душа и остана няколко минути под силната струя. Попи водата от тялото си с огромна хавлиена кърпа, прибра назад буйната червеникава коса, облече дълга феерична рокля, хвърли одобрителен поглед в огледалото, грабна електронната карта и блъсна вратата на апартамента.
Животът отвън я грабна с нестихващата си стихия от емоции, мимолетни вълнения и кипящи страсти. Беше ужасно неразумно да остава извън този вихър.
Флора се настани под чадъра върху терасата на бара. Момчето, което разнасяше поръчките, ѝ предложи сок от нар. Тя благодари, вдигна загорелите си от слънцето крака върху близкия стол и зарея поглед над унесената в дрямка морска безбрежност.
— Позволих си да ви поръчам коктейла, на който не успяхте да се насладите заради моето пословично невнимание…
Флора прикри очите си с длан. В очертанията на слънчевия диск различи чертите на танцьора, който предишната нощ бе разлял шампанското върху гърдите ѝ.
Младежът остави чашата върху масата и се настани на свободния стол, без да поиска разрешението ѝ. Флора свали с неохота краката си и придърпа свенливо роклята над коленете си.
— Пропуснах да ви се представя. Казвам се Бруно. Бруно Калгари.
Новодошлият огледа жадно надничащата под лекия плат на дрехата плът. След това отмести поглед към линията на хоризонта.
— Тук съм с групата, която изнася танцови спектакли пред летовниците…
Лицето на Флора остана непроницаемо.
— Сама ли сте в курорта? — позаинтересува се младокът и Флора изпита досадата, която я завладяваше всеки път, когато някой напорист ухажор се опитваше да събуди интереса ѝ.
— Днес очаквам да пристигне съпругът ми — обясни безизразно тя. Събеседникът ѝ присви очи.
— Мисля, че трябва да уредим още една сметка — изрече сухо той. Флора го изгледа озадачено.
— Надявам се да ми разрешите да платя и почистването на петната от шампанското върху роклята ви…
Флора размаха ръка:
— Имам навика сама да се грижа за дрехите си…
— Някои навици ни пречат да живеем свободно… — изстреля от упор мъжът до нея. — Издигат бариери пред желанията ни. Ограничават полета на мечтите ни. Заключват в клетки емоциите ни.
Флора изпъна гръб върху облегалката на стола.
— И в същото време слагат ред в делника ни. Правят трудностите по-обозрими. Неудачите — по-приемливи. Препятствията — по-преодолими — размаха ръка тя. — Не разбирам защо придавате на онзи дребен инцидент измерения, които той не притежава. — Флора се изправи, приглади роклята към тялото си и изрече студено:
— Благодаря за питието. Наистина не беше необходимо…
Тя кимна и се отправи към ресторанта. Бруно Калгари проследи отдалечаващата се фигура на жената, която от снощи обсебваше мислите му. След това отмести поглед към недокоснатия коктейл.
Флора Леони беше високомерна и недружелюбна. Отнасяше се с пренебрежение към опитите му да заличи неприятното впечатление, което бе оставил у нея.
Бруно свъси вежди. С тази жена се налагаше да подходи различно. Не биваше да допуска грешен ход. Залогът бе твърде голям. И за нищо на света не трябваше да се отказва от намерението да го спечели…
3.
Карло се обади към обяд. Обясни, че неотложни служебни ангажименти го задържали в столицата. Флора се опита да потисне раздразнението, което я завладяваше всеки път, когато съпругът ѝ изтъкваше доводи, които не се вписваха в очакванията ѝ. Ако не живееше с него от цяла вечност, вероятно би разрешила съмнението да се прокрадне в душата ѝ. Всяка съпруга на нейно място би прехвърлила през мислите си подозрението, че мъжът ѝ използва най-баналното оправдание, за да прекарва част от времето си с млада любовница. Но Карло Леони беше работохолик до мозъка на костите. Съпругът ѝ би се отказал в името на работата си от всяко удоволствие на тази земя, без изобщо да се замисли. Щеше да е ужасно неразумно да подлага на съмнение искреността му.
Флора облече тънка рокля на цветя, обу удобни обувки, намести върху главата шапка с периферия, скри очите зад тъмни очила и блъсна вратата на апартамента.
От пристигането си не беше напускала комплекса. Най-сигурният начин да прогони мрачното настроение, което я връхлетя след обаждането Карло, беше една разходка сред градините в околността.