17.
Флора отвори очи и първото нещо, което съзря през открехнатата врата на спалнята, беше проснатото върху дивана тяло на натрапника. Тя напрегна паметта си, за да си обясни как негодникът се бе озовал в апартамента ѝ. В съзнанието ѝ изплува сцената с противния тип, който се опита да я изнудва. Флора стисна очи, за да прогони спомена за случката.
Тя скочи и дръпна завесата. В стаята нахлу светлина. Огледа бунгалото, където предишната вечер момчетата на реда бяха търсили виновника за побоя. Отмести очи към вилата на Рамона. След това обходи с поглед окъпаните в слънчеви лъчи алеи.
Наоколо не се забелязваше жива душа. Дори безделниците, които вечно се мотаеха край бара, се бяха изпокрили на сянка.
Флора навлече тънък сатенен халат и се отправи към банята. Спря на прага и се вгледа в спокойното лице на спящия Калгари. Беше благодарна на Карло, че не пристигна предишната вечер. Тя се взря в стрелките на часовника върху стената. Наближаваше десет. Опасността изобщо не беше отминала.
Флора се върна крачка назад и побутна рамото на неканения гост.
— Време е да се изнасяш оттук, Бруно — изрече твърдо. Мъжът върху дивана се размърда. Повдигна бавно клепачи. По устните му се разля усмивка.
— Добър ден, красавице — прошепна ласкаво той.
— Добрият ден е този, в който срещаш добри хора. А ти не принадлежиш към тази категория. — Флора го изгледа студено. Калгари продължи да се усмихва, за да покаже, че язвителността ѝ не е в състояние да го засегне.
— Нямах представа, че си толкова ранобудна…
— Наближава десет — отвърна троснато Флора.
— Развали ми изненадата. Бях намислил да изтичам до ресторанта и да ти поднеса закуската в леглото…
Флора нацупи устни в ехидна гримаса.
— Усилията ти са напразни, Бруно…
— Нищо, което бих направил за теб, не е напразно, красавице… — Той протегна ръка и прокара пръсти по коляното ѝ. Флора усети непозната тръпка и побърза да отдръпна крака си.
— Най-искреното ми желание е, когато изляза от ваната, да не те намеря тук…
Бруно се засмя и поклати глава.
— Най-искреното ти желание е да дойда с теб във ваната… — Той се изправи бавно и огледа помещението. — И това ще стане, красавице. Само че не тук. И не сега… — Калгари закопча ризата и потърси сакото си. — Днес съм намислил да ти предложа пиршество от удоволствия…
Флора го изгледа намръщено:
— Днес се постарай да не се мяркаш пред погледа ми.
Бруно приближи и постави длан върху бузата ѝ.
— Оттук нататък вечно ще съм пред погледа ти. Няма да излизам от мислите ти. Ще ме срещаш дори в сънищата си…
— Тук си прав. Кошмарът ще ме преследва, докато съм жива…
Бруно присви очи. Докосна синините по китките ѝ. Повдигна бавно ръка и свали с върха на показалеца мекия плат от рамото ѝ. Флора побърза да прикрие голата си гръд.
— Да — въздъхна той. — Ще ми е необходимо време, за да залича тези белези…
Той заби поглед в лицето ѝ.
— Не от тялото, а от душата ти… — Бруно се приведе и долепи устни до нейните. Целуна я леко. Нежно. Ефирно. Без страст. Почти неуловимо.
— Днес ще взема от Фабрицио моторницата. Ще те разходя до съседните брегове. Ще обядваме на някой скалист остров. А вечерта ще ти изпека миди на плажа.
Флора пое дълбока глътка въздух.
— Днес трябва да се погрижиш за собствената си кожа. Карло пристига. Ще види тези грозни белези по тялото ми. И тогава нямаш представа какво те очаква, малкия…
По лицето на Бруно пробяга обичайната небрежност, с която посрещаше всяка заплаха.
— Очакват ме много вълнуващи дни и нощи с тебе, красавице.
Флора стисна дланите си в юмруци.
— Изчезни оттук, Бруно! Който си играе с чувства, рано или късно бива сразен. Победен. Разгромен.
Мъжът срещу нея поклати глава.
— Не, красавице. С теб ще изживея триумфа на най-красивите си очаквания. — Той се усмихна с онази своя нехайна усмивка, която го превръщаше от насилник в изкусител. От натрапник — в ласкател. От негодник — в съблазнител. Караше гнева ѝ да се топи. Желанието за отмъщение да потъва в бездна от забрава и опрощение.
Бруно посегна към дръжката. Флора стъпи върху ледените плочи в банята. Напрегна слух. Чу прищракването на външната врата и долепи гръб до стената.
Бруно Калгари си играеше с огъня. Тя завъртя крана. Водата заплющя във ваната.
Нахалникът си въобразяваше, че с няколко сладникави уверения ще я заблуди. Флора се усмихна тъжно. Престоят ѝ в света на славата и парите я бе научил на няколко безценни урока. Един от тях гласеше: Човек, който се доверява на всеки, рискува да изгуби вярата в себе си. А ако съществуваше нещо, на което Флора държеше повече от всичко в този живот, то това бе именно тази вяра.