Тя закрачи по прашния път. Следобедното слънце я дари с груба ласка. Флора се намръщи. Потърси сянка, под която да прислони тялото си, но не забеляза наоколо дърво, навес или тента.
Тръсна глава. Пред нея се простираше безкраен криволичещ път, който отвеждаше в града. Потрепващата мараня насаждаше усещането, че времето е спряло. Наоколо не се забелязваше никакво движение. Вилите изглеждаха необитаеми. Потъналите в зеленина дворове бяха безлюдни. Отникъде не долиташе шум, глас или звук. Всичко наоколо се бе притаило. Животът бе замрял в точката на натрапчиво безвремие.
Флора извърна глава. По пътя не се поклащаха автомобили. Над градините не прелитаха ята от птици. В клоните на дърветата не жужаха пчели. Невидима сила бе прогонила всички живи същества от това покоряващо с красотата си място.
Тя нахлупи шапката ниско над очите. Нямаше представа колко е разстоянието, което я дели от града. Никога не бе ходила там. Не изпитваше и желание да потъне сред тълпите от туристи. Да отвръща на настойчивата любезност на местните търговци. Да се шляе безцелно по тесните калдъръмени улици.
Флора вдигна очи към небето. Вървеше близо час и слънцето бе започнало да потъва зад линията на хоризонта. Трябваше да побърза. И да се върне в комплекса, преди тъмнината да обгърне околността.
Тя спря и се заслуша. Наоколо цареше всепоглъщаща тишина. Флора облиза пресъхналите си устни. Пътят към малкото, сгушено в пазвите на планината градче, приличаше на омагьосан кръг. Самата тя се въртеше в него, без да успее да открие ориентир. Луташе се, без да е в състояние да съзре знак, който да насочи стъпките ѝ в правилната посока.
Флора пое с пълни гърди натрапчивия аромат на изсъхнали треви. Китните градини, пищните фасади и спокойствието, което цареше наоколо, бяха приспали сетивата ѝ. Тя ускори крачка. Спря отново и плъзна поглед по равния криволичещ път, от двете страни на който се простираха редици с мандаринови дръвчета. Стелеха се градини със зреещи ананаси. Долиташе далечният ромон на река.
Флора свали тъмните очила. Беше сигурна, че не се е отклонявала. Въпреки това, изпита усещането, че целта не е пред нея. Че мястото, накъдето се е запътила, се спотайва някъде зад гърба ѝ. Тази мисъл вся смут в душата ѝ. Ако подозрението се окажеше вярно, не беше изключено да замръкне сред градините.
Флора вдигна периферията на шапката и в същия миг забеляза в далечината поклащащата се фигура на самотен велосипедист. Това внезапно човешко присъствие сред заспалата долина я изпълни с надежда. След миг обаче въодушевлението отстъпи място на неосъзната тревога.
Човекът въртеше уморено педалите, без да дава знак, че я е забелязал. Флора облиза устни. Изпита непреодолимо желанието да хукне нанякъде и да се скрие от погледа му. Но си даде сметка, че пред нея се разстила безкраен селски път, който отвежда в безлюдни градини. В пустеещи дворове. В заключени домове.
Велосипедистът спря и закова изпитателния си поглед в лицето ѝ. Беше млад мъж, с избеляла риза, провлачен панталон и протрит каскет.
Флора се запита дали е разумно да му довери, че се е изгубила. Това признание можеше да отприщи у непознатия груби първични инстинкти. Най-вероятно мъжът с велосипеда си представяше, че жената на пътя е отседнала в някоя от вилите наоколо. Че наблизо я чакат. Че не е сама сред тази пустош.
Флора примига и си даде сметка, че този неугледен тип е единственият ѝ шанс да се добере до комплекса. Ако го отминеше, съществуваше вероятност след това да се разкайва за пропуснатата възможност.
Непознатият не откъсваше настойчивия си поглед от лицето ѝ. В очите му нямаше любопитство. Само необяснимо упорство.
Флора задиша учестено. Отвори уста да попита дали се движи в правилната посока, но в същия миг до слуха ѝ долетя ревът на мотор. Тя отмести поглед и се запита дали това ново човешко присъствие не е поредната заплаха. Дали непознатите нямаше да станат двама. Двама мъже, които без скрупули и задръжки щяха да се порадват на компанията ѝ.
Тя тръсна глава. Опита се да прогони грозната мисъл, която се прокрадна в съзнанието ѝ. Присви очи и забеляза летящ по пътя автомобил. Човекът зад волана увеличи скоростта. Флора отстъпи уплашено назад. Кракът ѝ пропадна в плитък ров и тя изпита внезапна болка.
Мъжът с велосипеда не помръдна от мястото си. Ревът на автомобила разтърси околността. След секунда, на крачка от нея, изсвириха гуми. Машината се завъртя. Всичко наоколо потъна в жълтеникави облаци прах.