Флора нямаше усещането, че е изменила на съпруга си. Нито че е потъпкала клетвите си. Човек е в състояние да изневери единствено с действие, което накърнява чувствата. Нейните чувства към Карло спяха непокътнати от години. Случилото се в квартирата на Бруно не нанасяше пукнатини в доверието. Не надраскваше обичта, която самата тя хранеше към съпруга си. Не поставяше на карта съвместното им съществуване.
Бруно отмина витрината на малък павилион, спря, върна се крачка назад и издърпа от стелажа сутрешния вестник. Вторачи се в заглавието, отдалечи страницата от лицето си, след това се взря в неясна снимка.
Флора надникна през рамото му. В следващия миг усети как пластовете в съзнанието ѝ се разместиха. Тя присви очи. Бяха ѝ необходими няколко безкрайни секунди, за да осмисли написаното.
„Съпругата на Карло Леони замесена в скандал.“ Флора примигна. Фактът, че видя името на Карло върху челната страница на вестника, я стресна повече, отколкото, ако бе мярнала своето собствено. Под заглавието се мъдреше и кратко уточнение: „Известната дизайнерка Флора Леони жертва на изнудване заради нова любов“.
Последната дума се заби като стрела в съзнанието ѝ. Флора се запита какво общо имаха домогванията на градинаря с чувствата на Бруно. Защо ги бяха сложили в един ред на мисли. Тя отмести поглед към съсредоточеното изражение върху лицето на спътника си. Отговорът сам изплува на повърхността.
И двамата се опитваха да я направят уязвима. Да я накарат да живее в страх. В объркване. В несигурност.
Тя издърпа пръстите си от дланта на Калгари. Бруно захвърли монета пред човека на павилиона и бутна вестника в джоба на сакото си.
— Ще се наложи да си поговоря с момчетата от редакцията…
Флора изви устни в снизходителна гримаса.
— Вярваш ли, че ще си достатъчно убедителен в ролята на защитник на чужда чест?
Бруно я изгледа с празен поглед.
— Твоята чест не е накърнена, красавице. Стъпкана е моята…
Флора не разбра.
— Негодниците твърдят, че съм дребната ти занимавка. Играчката, с която запълваш времето си, докато съпругът ти прави пари. Сипят клевети, че съм се устремил към теб, за да се възползвам от влиянието на всемогъщия Карло Леони.
Флора се усмихна горчиво. Може би се налагаше да припомни на красавеца Бруно, че само преди ден самият той изповяда с цинична откровеност пред своята любима Рамона желанието да се добере до благоволението на Карло, залагайки стръв на съпругата му. Сега мъжът до нея се възмущаваше, че непознати хора са отгатнали намеренията му.
— Недоброжелателствата трябва да бъдат отминавани, Бруно — изрече глухо Флора. Той повдигна ръка и промуши топлата си длан между къдриците ѝ.
— А любовта трябва да бъде изживявана… — Калгари се наведе и ѝ дари дълга целувка. Някъде зад гърба ѝ проблесна светкавица. Бруно отдели устни от нейните. Погледът му обходи гъмжащата от туристи улица. Той я отблъсна от себе си и се спусна към ниска каменна сграда с избелели тенти. Хвана за яката невзрачен тип, на врата на който висеше обектив. Издърпа апарата и го захвърли с настървение върху калдъръма. Скъпата вещ се разби на парчета.
Фотографът огледа с ужас разхвърчалите се във всички страни части. Бруно не дочака изблика на гняв на наемника. Сграбчи ръката на Флора и я задърпа към автомобила. Завъртя ключа и натисна педала на газта.
— Ще съберем вещите ти и ще се върнем обратно в града… — изрече той, овладявайки с усилие яростта си. Флора въздъхна. Спътникът ѝ не се отказваше от намерението да обърка живота ѝ. Да я захвърли сред надигащи се вълни от съмнения. Да я постави в центъра на стихия, която ще разруши най-здравата ѝ опорна точка — семейството ѝ.
Тя облегна чело върху стъклото. Запита се дали съществува мизерна вероятност мъжът до нея да е искрен. Желанието да я използва като средство за осъществяване на амбициите си да е прераснало в крехко чувство. В неясно, неосъзнато, дребно и плуващо на повърхността на душата му увлечение, което го караше да изпитва отговорност. Раждаше порива да я закриля. Да я брани. Да я спасява.
Флора зарея поглед над пустеещите градини. В миг автомобилът спря. Тя извърна озадачено глава. Намираше се отново в средата на пътя. Сама. С един мъж, който се опитваше да насади в съзнанието ѝ заблуди. Да я накара да вярва в измислици. Да породи изкривени представи. Да я заслепи с измамната искреност на една фалшива страст.
Бруно постави топлата си длан върху коленете ѝ. Ръката му се плъзна под мекия плат на роклята. Той потърси устните ѝ.