Флора залюля стола и отпусна глава назад. Музиката заля околността и насади в сърцето ѝ безпокойство. В миг откъм брега избухнаха аплодисменти. Изригнаха шеги. Излетяха напористи подсвирквания.
Флора облиза устни. Сцената изплува пред погледа ѝ. Любимата на Бруно виси на врата му, впила устни в неговите. Момичето държи да покаже на всички, че красавецът е само неин.
Флора поклати глава. Заблудите на младостта. С годините човек осъзнава, че в този живот никой на никого не принадлежи.
Тълпата се отправи към бара. От тонколоните гръмнаха насечените звуци на популярна мелодия. Глъч, смехове и врява заляха брега.
Флора изпита внезапно желание да се потопи в това бушуващо море от пробудили се човешки емоции. От неовладени страсти. От внезапно избуяли пориви. Тя се изправи и пусна шала върху люлеещия се стол.
Дните летяха с бясна скорост. Годините препускаха неумолимо. Миговете отминаваха, без да оставят следа.
Флора плъзна вратата по релсата и в следващия миг до слуха ѝ долетя напорист шепот. Тя извърна глава и се взря в мрака.
В дъното на алеята се откроиха силуета на самотна двойка. Момичето сплете ръце около врата на спътника си. След това го дари с дълга целувка.
Влюбените минаха под терасата ѝ и продължиха към съседната вила. Младата жена увисна върху ръката на любимия си. Той прихвана талията ѝ и я понесе нагоре по стълбите. Когато стигнаха до площадката, мъжът затърси в джоба на сакото електронната карта. За миг лицето му попадна в светлия кръг на лампата. Флора отстъпи назад.
Красавецът Бруно отключи вратата. Любимата му нахлу в апартамента и го издърпа нетърпеливо навътре. Флора проследи сцената, скрита в сянката на олеандровия храст, чиито клони се виеха по верандата. Стори ѝ се, че преди да затвори вратата, Бруно подаде глава и хвърли бърз поглед към прозореца ѝ.
Флора се върна в тихия уют на стаята си. Не трябваше да си въобразява несъществуващи неща. Илюзиите бяха лек за слабите. А самата тя бе изтъкана от сила. От упорство. От воля. И именно тази твърдост на духа от години я караше да приема самотата като най-естественото нещо на света…
5.
Флора спа лошо. Събуди се рано, стоя дълго под душа, огледа сенките под очите си и реши, че престоят в стаята ѝ се отразява зле.
Тя грабна томчето, което така и не успяваше да дочете, бутна в чантата защитния крем, завърза около талията си дълъг прозрачен шал, нахлупи върху главата шапка с цветя, скри очите си зад огромни тъмни стъкла и издърпа вратата на апартамента.
Отмина входа на ресторанта и закрачи уверено към чадърите на плажа. Отпусна тялото си върху най-близкия шезлонг, измъкна книгата от чантата и разлисти страниците.
— Обожавам ранобудните летовници…
Флора вдигна глава и забеляза мускулест здравеняк, който я наблюдаваше усмихнато.
— Фабрицио — представи се новодошлият, подавайки широката си длан. Флора се поколеба. Остави за секунда пръстите си в неговите, след това ги издърпа нервно.
— Изпълнявам скромната роля на спасител на плажа… — обясни младият мъж. Флора изви устни в опит за усмивка.
— След като ми се представихте лично, вече съм по-спокойна за сигурността си на това място… — изрече тя, потискайки мрачното си настроение. Младокът отмина великодушно иронията в думите ѝ и приседна на ръба на съседния шезлонг.
— Сама ли сте тук? — попита той, взирайки се в лицето ѝ, сякаш очакваше в изражението ѝ да открие отговора.
Флора въздъхна.
— Има ли някакво значение? — отвърна с неприкрита досада тя.
— Не, разбира се — усмихна се Фабрицио, разкривайки ред ослепителни зъби.
Флора присви очи. Беше ѝ трудно да проумее защо винаги избираха такива красавци да пазят летовниците по плажовете. Присъствието на Фабрицио би накарало всяка безразсъдна хлапачка да се хвърли сред вълните и да вика за помощ. Подобен план със сигурност зрееше в главите на повечето момичета, които се мотаеха наоколо, оглеждаха без притеснение голите мъжки тела и обсъждаха без свян всяко мъжко присъствие.
— Трябва да се връщам на поста си. Наминах просто да се уверя, че сте добре… — Фабрицио се изправи.
— Кое ви наведе на мисълта, че не се радвам на прекрасно настроение? — Флора изстреля въпроса от упор. Мъжът до нея се усмихна добродушно.
— Нервната походка, резките движения и стиснатите ви устни.
— Изглежда сте слаб психолог — размаха ръка тя. — Намирам се в блажено състояние на духа. Дори след малко смятам да поплувам.
Фабрицио кимна.
— Няма да ви изпускам от поглед…
Флора въздъхна. Още един досадник, който постоянно щеше да я държи под око. Тя се отпусна назад, но в следващия миг вниманието ѝ привлече гледка, която я накара да забрави напълно за красавеца Фабрицио и натрапчивото му внимание.