По алеята се зададе любимата на Бруно. Новодошлата се настани под съседния чадър. Флора нахлупи шапката ниско над очите си и разлисти томчето. След секунда любопитството ѝ надделя и тя огледа с интерес голото тяло на момичето.
С опитното око на жена, на която не убягва нито една подробност, Флора установи, че краката на танцьорката са прекалено мускулести от постоянните репетиции. Ръцете бяха здрави и жилести, шията къса и лишена от женственост, носът леко гърбав, челото неестествено високо, очите прекалено приближени. Косата беше старателно прибрана назад, но изглеждаше безцветна. Дланите бяха груби. Талията ниска. Въпреки крещящото несъвършенство на всяка част от тялото, фигурата на момичето излъчваше особена сила. Любимата на Бруно се изтегна върху шезлонга и заби поглед в екрана на поочукан таблет.
Флора плъзна поглед по брега и се запита къде изчезна красавецът Фабрицио. Видя го да разговаря с група момичета, които го засипваха с въпроси. Спасителят се освободи от ръцете на хлапачките, нагази във водата, скочи в малък джет и отлетя нанякъде.
Флора намести възглавницата под главата си и в този миг зърна в дъното на алеята Бруно Калгари. Танцьорът също я забеляза и се закова на място. Измери разстоянието, което делеше сластно отпуснатото тяло на сеньора Леони от любимата му. След това пристъпи неуверено.
Калгари поздрави с леко кимване на глава. Отмина и се настани върху свободния шезлонг. Флора изпита внезапна нервност. Компанията, в която неочаквано се озова, нямаше да ѝ разреши да се наслади на книгата. На ранното утринно слънце. На проблясващата пред очите ѝ морска безбрежност.
Бруно се изправи, смотолеви нещо и се отправи към брега. Флора огледа широките рамене. Мускулестият гръб. И здравите му ръце.
Бруно Калгари беше висок, силен и снажен. Страстта към танца му бе попречила да изгради онова пращящо от мускули тяло, което представителите на силния пол възприемаха като еталон за мъжественост. Фигурата му беше стегната, лека и пъргава. Без белезите от изнурително висене по фитнесзалите. Без следите на безсънни нощи, безделие и леност.
Бруно се хвърли във водата и плисъкът накара любимата му да вдигне очи. Само преди минути Флора бе доверила на Фабрицио желанието си да поплува. Тя с раздразнение осъзна, че в момента красавецът Калгари я лишаваше от това дребно удоволствие.
Флора заби отново поглед в томчето. И докато се опитваше да открие страницата, на която бе затворила книгата предишната вечер, забеляза как момичето под съседния чадър се изправи. Любимата на Бруно изтръска пясъка от ръцете си и се отправи към брега.
Флора нахлузи високото сабо, завърза шала около талията си и се запъти към бара. Нямаше никакво желание да става отново свидетел на близостта между тези двама непознати.
Тя отмина ниска палма, чийто клони докосваха плочите. Върна се крачка назад и огледа с любопитство афиша, закрепен към дървото.
Трупата на някой си Дон Касио се готвеше да изнесе в комплекса поредица от представления. Следващата седмица танцьорите щяха да поемат към съседния град. Флора се приведе напред. Вгледа се в безгрижно ухилената физиономия на Бруно Калгари, изпъчил самодоволно гърди в центъра на снимката. Върху рамото му бе облегнала свойски ръце Рамона Касио. По всяка вероятност, момичето бе дъщеря или роднина на ръководителя на трупата.
Флора огледа без особен интерес останалите членове. След това се запъти към бара. Поръча коктейл с шампанско, сок от гуава, шоколад и боровинки и се настани на близката маса.
Надяваше се Карло най-после да си разреши няколко дни почивка. Присъствието му щеше да я освободи от усещането, че непрекъснато се превръща в обект на внимание.
Тя видя джета на Фабрицио да лети към брега. Взря се в невзрачната Рамона, която се бе вкопчила като пиявица в тялото на Бруно. Ръцете ѝ го задушаваха. Дърпаха го надолу. Не му разрешаваха да си поеме дъх.
— Ще бъде ли прекалено дръзко от моя страна, ако ви помоля да изпия халба бира във вашата компания?
Флора вдигна очи и огледа изпитателно червендалест дебелак, от челото на който се стичаха струйки пот. Непознатият избърса потта с мърлява кърпа, която измъкна от джоба на раздърпан панталон, осеян с мазни петна.
— Бих предпочела да се насладя на собствената си компания — отвърна студено тя и посегна към чашата с шампанско. Дебелакът кимна и се настани на съседната маса.
— Бирата ви, дон Касио. — Младеж от персонала дотича с висока халба, пълна до ръба с пенлива течност.
Флора примига. На снимката върху афиша уважаемият дон изглеждаше значително по-млад, по-жизнен и по-спретнат. Този тук имаше вид на човек, брулен без милост от свирепи житейски бури.