„Не може“! Лили се хвана за думите като удавник за сламка. Щом Клара говори за Мийви в сегашно време, може би нещата не бяха безнадеждни.
— Какво казват лекарите?
— Объркани са. Говорят за някакъв „неврологичен синдром“. Това би разсмяло Мийви. Знаеш колко ги обича тия измислени, „високо научни“ термини.
— Но каква е причината за този неврологичен синдром?
— Още не се знае. Резултатите от изследванията не са готови.
— Клара, защо сте я завели в Окръжната болница? Трябваше да се потърсят специалисти…
— Беше въпрос на живот и смърт, мила. Трябваше й спешна помощ. И какво толкова имаш против тази болница. Ти си родена там, баща ти — също. Дядо ти почина там.
— Но сега става дума за тестове и изследвания. Има специализирани клиники със съвременна апаратура…
— Баба ти е в добри ръце, момиче! Разбери ме, не знаех какво да правя. — Клара замлъкна за миг и понижи глас: — Тя страдаше много, Мара. През цялото време мислеше за теб. Твоето изчезване я съсипа.
Лили усети, че трепери, и стисна зъби, за да не се издаде. За пръв път осъзна ясно последиците от постъпката си. През всичките тези години страдаше за дома и за баба си, но какво костваше тази раздяла на Мийви?
— Напоследък като че ли усещаше — замисли се Клара. Зави по крайбрежната улица и отново насочи вниманието си към Лили. Погледна я подозрително и поясни: — Сякаш знаеше, че ще се прибереш.
В отговор тя промърмори нещо.
— Мара? Баба ти знаеше ли нещо? — настоя старицата.
— Вече не съм Мара — измърмори тя. — Сега съм Лили. Лили Малоун.
— Лили? Ох, чакай, че се обърках! — смая се Клара. — Ще ми трябва време да свикна. А сега ще ми кажеш ли къде беше през всичките тези години?
— Бягах, Клара. От Едуард.
— Мислехме, че те е убил.
— Знам.
— Отвратително е да караш баба ти да преживява всичко това.
За пръв път Лили долови укор в гласа на старата жена.
— Има много неща, които не знаеш — каза меко тя. Зачуди се как ли ще се почувства Клара, като разбере, че Мийви е била в течение на събитията и не е споделила нищо с нея — с най-добрата си приятелка.
— Ами да беше ми казала — наежи се Клара. — А и на баба си. Тя трябваше да знае. Мъката разклати здравето й, Мар… Лили, де. Но откакто Едуард се появи, тя съвсем се промени.
— Едуард е идвал?
Старата жена кимна:
— Беше в началото на лятото. Един ден съвсем неочаквано спря колата пред вас. Донесе й чанта с твои работи.
— Това е било само претекст. Намерил е повод да я разстрои.
— Е, успя — намръщи се Клара. — Тя така се развълнува… Сама разбираш, тя мислеше, че той те е убил… — подметна старицата и отново хвърли изучаващ поглед към нея.
Лили се обърна към прозореца и се загледа в океана. Искаше й се да извика: „Не, не е мислела така! Тя знаеше!“
— Не те обвинявам — бързо добави Клара. Мисълта, че е наранила Мара, я накара да се изпоти. — Моля те, не го приемай така! Тя страдаше и преди появяването на Едуард, нямаш представа колко много страдаше. Не минаваше ден, без да спомене името ти, да съжали, че те няма, за да се порадваш на прекрасните й рози, на лятото. Все пресмяташе на колко години щеше да е сега детето ти.
Младата жена не отговори.
— Какво стана с него с него, Лили?
— Загубих го. Беше момче… Моля те, не ме питай, Клара!
— Извинявай, скъпа! Повече няма да спомена за това.
Лили кимна и замълча. Не можеше да й каже истината, а сърце не й даваше да я лъже още. Погледна крадешком към нея и още веднъж се учуди колко са я променили годините. Спомни си кестенявата й коса, само тук-там осеяна със сребърни нишки. Сега тя беше снежнобяла. Лицето й беше покрито със ситни бръчици. Ръцете, които държаха кормилото, бяха ръце на стара жена. Това я накара да се замисли колко много време е отсъствала от живота на Клара и Мийви и стомахът й се сви. Какво ли щеше да намери в болницата?
Клара подмина магистралата и пое по обиколния път. Лили поглъщаше познатата гледка с широко отворени очи. Минаха покрай складовете, после през квартал с нови къщи. Следваше малката горичка, след която пейзажът се промени. Навлизаха в градската част и къщите ставаха все по-големи и по-безлични. Внезапно си спомни малката си къщичка в Канада и й домъчня.
Най-после наближиха болницата. Влязоха откъм Сийсайд Авеню и спряха на големия паркинг зад сградата. Беше още рано за посещения и те намериха без проблем място за паркиране.