— Баща ми беше учител — каза Мариса, — а мама — медицинска сестра.
— Ето защо вие със Сам…
— Да. Първо учихме в държавното училище, където преподаваше баща ми. Често слушахме мама да говори за хората, на които е помогнала в спешното отделение. Тя работеше там и се вълнуваше за всеки болен, разказваше надълго и нашироко за един или друг случай и ние виждахме, че за нея всеки пациент е важен. Тя наистина си обичаше работата и спаси много хора през годините — пострадали при автомобилни катастрофи, удавени, задавили се малки деца или с висока температура… Тя беше нашето вдъхновение.
— А от кого наследихте любовта към музиката? — запита Патрик.
Мариса се засмя:
— В Нюпорт е пълно с хора, отдадени на музиката. Имаше едно семейство с десет деца, които често изнасяха концерти в нашата църква. Всяко от тях свиреше на някакъв инструмент. Ние със Сам искахме да сме като тях. Аз започнах да взимам уроци по цигулка в четвърти клас и след една година тя ме последва.
— И вие станахте толкова добри, че успяхте да си осигурите място в училището за медицински сестри?
Тя кимна:
— Обичахме да работим на пълни обороти. Цяла седмица тичахме от училище в болницата, дори нямахме време да си кажем „здрасти“. Но дойдеше ли събота, скачахме в колата и потегляхме към Джорджтаун или в едно от двайсетината заведения в Балтимор, които често ни канеха да свирим. Излизахме на сцената и дори и да не сме имали време да се упражняваме през седмицата, хващахме цигулките, пеехме старите песни и звучеше така, сякаш сме репетирали всяка нощ.
— Заслужавало си е да ви чуе човек — усмихна се Патрик. — И съм сигурен, че и сега ще се представите чудесно.
— От къде знаеш, ти не си ни чувал.
— Помолих Сам да ми върне това. — Бръкна в джоба на страничната врата на камиона, извади касетата и я пъхна в гнездото на касетофона. Намали звука, за да е сигурен, че никой извън кабината няма да ги чуе, и погледна към Мариса. Отначало се чу невъобразим шум, но скоро нежните гласове на сестрите надвиха и запяха „Ела на хълма“. Клиентите, явно омагьосани от ангелските гласове, също както беше омагьосан и Патрик, замълчаха и песента зазвуча ясно.
— Ние никога не сме записвали песните си — смути се Мариса.
— Това е любителски запис — усмихна се Пат. — Единствен и неповторим!
— Сам ми каза, че този запис я е убедил да дойде в Кейп Хоук.
— Може и да ти е казала — поклати глава той, — но не е така.
— Как да не е така? — объркано попита тя.
— Не, разбира се! Истинската причина си самата ти. Това, което чувства към теб.
— От къде си толкова сигурен?
Патрик замълча. Слушаше красивата песен, поемаше с пълни гърди чистия въздух и гледаше в очите й. Тя беше тук, припяваше тихичко, гласът й се сливаше с неговия глас и изпълваше сърцето му с нежност и възторг. Кожата му настръхна от близостта й. Вече не си спомняше откога не беше изпитвал такива чувства. Съдбата го срещна с ней след дълго и упорито деветгодишно издирване на Мара Джеймсън и още като я видя, Патрик усети, че ледът в сърцето му се стопява. Може би целта му не е била Мара, може би е търсил Мариса през цялото това време?
— Обожавам гласа ти — каза тихо той.
Тя поклати глава и възрази:
— Сам има най-прекрасния глас на света. Почакай да ни чуеш утре на конкурса. Когато чуеш с каква лекота покорява височините…
— В момента чувам как ги покоряваш ти. Ето, чуй се сама! — Посегна да хване ръката й. Стори му се, че никога не е виждал истински смарагд да блести така ослепително, както очите й в този момент. Искаше му се да остане така завинаги, обгърна раменете й с другата си ръка и я целуна.
Дълго време не отделиха устни. После Мариса наклони глава и я положи на гърдите му. Патрик се надяваше тя да може да чуе колко силно бие сърцето му. Рамото й се притискаше нежно до него и той не смееше да мръдне, за да не развали магията на мига. Искаше му се това да продължи вечно. Минаха минути, докато си спомни, че са тук, за да следят червената къща, но в момента нямаше сила, която би го отделила от Мариса.
Клоните над тях се разлюляха и една голяма сива птица излетя. Патрик се стресна, изплашен за Мариса. Притисна я до себе си, но тя се отдръпна и го погледна весело: