Зае се ентусиазирано с работата — редеше дъски, зачукваше пирони, пренасяше талпи — всичко каквото беше нужно. Изпоти се, захвърли тениската и остана гол до кръста. Снощи беше погледнал програмата и реши да се включи в строителната бригада, така искаше да подкрепи Сам и Мариса. Наистина, „Падналите ангели“ нямаха възможност да участват в предварителните прослушвания, но Камил Нийл, основателка на фестивала, изтъкна работата на Сам в Световната здравна организация, заради която тя не можа да дойде навреме, и голямото разстояние, което трябваше да пропътува, за да пристигне за Състезанието. Наложи правото си на глас и ги включи в програмата.
Около обяд Патрик започна да се оглежда за Мариса и скоро я видя да се приближава през поляната със Сам, Джесика и Флора. Избърса потта и бързо навлече тениската. Флора изприпка при него и повлече и Джесика след себе си. Той приклекна до четирикраката си приятелка и я погали зад ушите.
— Как се държа моята красавица снощи? — попита.
— Беше много послушна — усмихна се Джеси. — Спа до мен, на леглото.
— И мама не се сърди?
— Не, нямам нищо против. — Приближи се до него Мариса и му се усмихна мило.
Снощи, когато я докара до дома й, двамата си размениха дълга обещаваща целувка, но сега не посмя да я докосне, защото не знаеше как би се почувствала пред сестра си и Джесика. Но тя смело пристъпи напред, повдигна се на пръсти и го целуна по бузата.
— Как се чувстваш след вълнуващата нощ? — попита той, все още тръпнещ от допира на устните й.
— Чудесно! Сутринта звъннах на Джийн и той каза, че тюленчетата ще се оправят. Били обезводнени, но иначе са здрави. Мисли да ги изпрати в резервата за морски животни веднага щом възвърнат формата си.
— Ах, как ми се иска да заключа този Лафарж в смърдящия му микробус и да го нахраня с развалена риба — скръцна със зъби Сам. — Нека да го видим тогава! Ти Джей ми каза, че го видял на първия ферибот тази сутрин. Изглеждал като ударен с чук по главата. Мога да си представя как е реагирал, когато е отворил колата сутринта и е видял, че уловът му го няма.
— Може да е решил, че бебетата са си отключили сами вратата и са избягали — изкикоти се Джесика.
— Всъщност те са живи благодарение на майка ти — каза Патрик и се замисли къде ли се е забързал Жилбер Лафарж толкова рано. Надяваше се Джо да се е свързал с канадските си колеги, за да разбере какво става в онова летовище и какво общо имат братята Лафарж с „Морски каньон“.
Жените обиколиха около трибуната и одобриха работата на доброволците. Патрик задържа Мариса. Трябваше да й каже какво става в Хабърд Пойнт.
— Има нещо, което трябва да знаеш — започна той.
— Какво?
— Утре Лили трябва да се яви в съда. Едуард е изискал ДНК-експертиза за Роуз.
— За бащинство?
Той кимна и видя как лицето й помръкна:
— Не трябва да го оставя да победи!
Колко решителна изглеждаше тя, отбеляза с удоволствие Патрик, колко ярко блестяха зелените й очи! Пред него стоеше един смел човек. Нямаше нищо общо с наплашената жена, която срещна, когато дойде за пръв път тук. Но и той също се беше променил. Дали причината не беше въздухът в Кейп Хоук? Или лекият бриз, който нахлуваше през канала от залива на Сейнт Лоурънс?
— Какво можем да направим? — попита тя.
— Аз заминавам веднага след вашето изпълнение. — Той я погледна право в очите. — Искам да бъда с тях, когато започне процесът.
— Мамо, не искам Тед да нарани Роуз! — доближи се Джеси.
— А аз спасявам тюлени, докато тази, която наистина има нужда от помощ, е била моята приятелка — разтревожи се Мариса.
Патрик поклати глава и зачака да чуе решението й. Зелени й очи бяха толкова чисти и прозрачни, че можеше да прочете мислите й. Видя колко много й се иска да отиде в Кънектикът и да помогне на Лили, но забеляза и друго — тя се страхуваше от срещата с Тед. Страхуваше се, че по някакъв начин той ще успее да разруши живота, който беше изградила тук за себе си и Роуз. Понечи да заговори, но Джеси го изпревари:
— Роуз няма представа за Тед. Изпрати ми писмо, в което се тревожи за Нани. Не я е виждала от два дни. Не знам как може да се изгуби бял кит, но ето че е факт — каза тя и Патрик замръзна с отворена уста.
— Патрик! — разтревожи се Мариса. — Добре ли си?